„ Във вътрешния свят на човека, добротата е слънцето.“ – ВИКТОР ЮГО
- 24.02.2022
- 0
В зората на бурния и пълен с превратности XIX век се ражда един велик писател, чието име свети ярко в историята на френската и световна култура повече от две столетия – Виктор Юго.
„Трибун и поет, той гърмеше над света като ураган, призовавайки към живот всичко прекрасно в душата на човека. Той учеше всички хора да обичат живота, красотата, истината и Франция.“ (М. Горки)
Роден на 26.02.1802 г. в Безансон, област Франш Конте, той е третият син на генерал Жозеф Леополд и Софи Требюше. Военната служба на бащата е причина за честите пътувания на семейството. Виктор прекарва детските си години между Марсилия и о-в Корсика, Париж и о-в Елба, Неапол и Мадрид. Получава отлично образование, а и природата го е дарила с чувствителност и литературен талант. И точно литературата Юго ще превърне в средство за подобряване участта на човека. С хуманистичен патос ще се противопоставя на силите на злото, потисничеството, тиранията и мракобесието в цялото си обемисто и многообразно творчество.
Шейсетте тома поезия, драми, романи, студии, манифести и речи на Виктор Юго са скъпоценно съкровище на Франция.
В негово лице романтизмът намира своя най-даровит изразител и защитник, издигнал и отстоявал принципа „Изкуство за човечеството“. Именно хуманизмът му го прави един от най-забележителните френски писатели – поет, романист и драматург от световна класа.
С еднаква лекота твори Юго в почти всички литературни жанрове. Автор е на лирическа и епическа поезия, повести. Налага се и като талантлив драматург, чиито пиеси не слизат от световната сцена десетилетия наред („Ернани“, „Кромуел“, „Марион дьо Лорм“, „Руи Блас“ и др.). Като деен участник в политическите борби на епохата, той пише и критически, и публицистични творби.
Вярва, че творецът на словото „трябва да върви пред народите като светлик и да им показва пътя“.
Най-популярни в творчеството му са романите.
Със своята мащабност и великолепие „Парижката Света Богородица“, „Клетниците“, „Човекът, който се смее“, „Морски труженици“, „Деветдесет и трета година“ превръщат своя създател в световноизвестен писател, превеждан на десетки езици.
Виктор Юго е автор и на хиляди стихотворения, които пише в продължение на седем десетилетия. Всички те са израз на дълбоките човешки вълнения на поета. В дългия си житейски път той преживява възторзи и триумфи, но изпива немалко горчиви чаши, пълни с болка и разочарования.
Общува и се сближава с известни личности от културния елит на Франция: Сент-Бьов, Алфонс дьо Ламартин, Проспер Мериме, Алфред дьо Мюсе, Йожен Дьолакроа. Познава се с Берлиоз, Шатобриан, Ференц Лист, Джакомо Мейербер.
Ненавършил 40 г. е избран за член на Френската академия; през 1845 г. става пер на Франция; 1848 г. е депутат в Законодателното събрание, а през 1876 е избран за пожизнен сенатор.
Животът, обаче, не му спестява изпитанията и тежките загуби: полудява любимият му брат Йожен; дъщеря му Леополдин се удавя злополучно в Сена, едва 19-годишна, а писателят надживява още три от децата си; преживява и тежки години на изгнание по време на режима на Наполеон III (1851-1870).
Третата република го приема обратно с почести, за да възнагради страданията му от изгнаничеството. Името Виктор Юго се превръща в символ на будната човешка съвест. Депутат и сенатор, той пламенно и с жар защитава от своята висока трибуна потиснатите и онеправданите. Обявява се срещу смъртното наказание. Отрича всички форми на жестокостта и робството, авторитетно подкрепя националноосвободителните движения през XIX в. в целия свят.
В знаменитата си реч във френския парламент на 29 август 1876 г., той призовава Франция, французите и света да изпълнят своя морален и хуманитарен дълг към освободителната борба на българския народ:
„Дошъл е моментът да се издигне глас … Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат … Кога ще свърши мъченичеството на този малък героичен народ? Време е цивилизацията да издаде своята величествена забрана да се продължава така. Ние, народите, заповядваме на правителствата да издадат тази заповед … “
„Последният титан на класическия хуманизъм“ умира на 22.05.1885 г. Един милион французи цяло денонощие дефилират под Триумфалната арка.
Там, в катафалка за бедните (по предсмъртната му воля), е изложено тялото на Виктор Юго. Франция отдава заслужена почит на великия си син. А след това го изпраща до вечния му дом – Пантеона на БЕЗСМЪРТНИТЕ.
Мария Маринова, 2022 г.