На 21 юни 1905 година е роден Жан-Пол Сартр – един от големите мислители на XX в., който освен философски творби пише и  художествена литература. През 1964 година му е присъдена Нобелова награда, но той отказва да я приеме.

Сартр е роден в Париж и прекарва почти целия си живот там. Като студент среща Симон дьо Бовоар, една от най-прочутите феминистки авторки и заживява с нея. След като завършва философия започва да пише и през 1938 година  публикува първия си роман „Погнусата“, където излага част от идеите си, които залягат в основата на прочутия му философски труд „Битие и нищо“.

През Втората световна война  Сартр служи във френската армия, заловен е от германците, по-късно бяга и се присъединява към Съпротивата. Преживяното по време на войната го води към политиката – основава радикална лява политическа партия и подкрепя комунизма във философските си текстове. Пише повече драматургия, отколкото белетристика. Една от най-известните му пиеси – „Без изход“ –  е поставена във Франция след края на войната.  В най-добрите си пиеси Сартр умело съчетава вълнуващи драматични сюжети с предизвикващи размисъл идеи за морала и политиката. През целия си живот  се занимава с политика, участва в студентските вълнения в Париж през  1968 година, организира кампании против войната във Виетнам и френското управление в Алжир. Философските му идеи оказват сериозно влияние върху младата интелигенция.  Умира на 15 април 1980 година.