„Всичко забавно в живота е неморално, нелегално или те прави дебел.“ – П. Г. Удхаус

Всяка година във Великобритания най-добрата хумористична творба

получава награда на името на сър Пелъм Гренвил УДХАУС –

„английския гений на хумора“. Със своите смешни и забавни истории,

които създава в изобилие през дългия си 94-годишен живот, той е любим автор

на много поколения, превеждан и четен с интерес до днес.

„Успехът му е грандиозен. Лекари го препоръчват на по-нервните си пациенти

с терапевтична цел. Навсякъде по света се основават клубове на негови почитатели.“

Пелъм Удхаус принадлежи на стар аристократичен род от графство Норфолк, Източна Англия. Баща му е британски съдия в Хонг Конг и там е трябвало да се появи неговият трети син. Бебето, обаче, решава да избърза и се ражда преждевременно на 15 октомври 1845 г. в Гилдфорд, където майка му Елинор гостува на роднини. Само три години се радва на детство с родителите си, а след това, изпратен обратно в Англия, е предаден в ръцете на бавачки. Следват години в различни интернати, дълги ваканции при „ятото лели“ (превърнати по-късно в негови героини) и накрая – колежа Дълуич в Лондон. По-големият му брат Армин, с когото са много близки от деца, вече е студент там. „Плъм“, както го наричат приятелите, се откроява сред съучениците си. Успешен е не само в учението, но и в спортните състезания (крикет, ръгби, бокс, лека атлетика); в музикално-театралните представления (все главни роли); в редактиране на училищното списание. Винаги си спомня с умиление и обич това място, където за първи път има „стабилен, подреден живот“. Шестте години, прекарани там са едни от най-щастливите му, а днес библиотеката на Дълуич гордо носи неговото име.

В мечтите си младият колежанин се вижда студент в Оксфордския университет – също като брат си Армин. Но бащата е избрал друг път за него и след 2-годишно обучение в Лондон, той е назначен в клон на „Хонг-Конгска и Шанхайска банка“. Банковото дело, обаче,  въобще не го привлича. Времето си използва главно за писане и постепенно преминава към кариерата на журналист и писател, сменяйки различни вестници и списания. Разказите му изпълват техните хумористични колони и рубрики. След 1909 г. живее предимно в САЩ и Франция. През 1914 г. среща Етел Уаймън, оженва се за нея и осиновява дъщеря й Леонора.

Бракът се отразява много добре на писателската му работа. 61 години той е много щастлив с Етел. Тя се грижи за неговото спокойствие, „поемайки управлението на дома“. А той смело тръгва по пътя на литературната слава. След Първата световна война става доста известен с романа „Пикадили Джим“. Успехът му се затвърждава още повече с появата на сборника „Неподражаемият Джийвс“ (1924). Главни герои тук са познатите още от „Човекът с двата леви крака“ Бърти Устър и неговият находчив прислужник Джийвс. И това е само началото. Следват още разкази и романи, блестящо написани, за най-колоритните му герои.

„С историите си за Джийвс Удхаус създава най-доброто от най-доброто. Светът на Джийвс е цял и                съвършен, структуриран, напластен, подреден, сложен и завършен до последната точка, точно колкото „Крал Лир“, само дето е значително по-забавен.“   (Хю Лори)

Но, това не е всичко, родено от неизчерпаемото въображение и хумористичния талант на писателя. Трябва да прибавим поредиците за замъка Бландингс и ексцентричния лорд Емсуърд, за клуб „Търтеите“, за мистър Мълинър и племенниците му.

През 30-те години на миналия век Удхаус пише текстове за музикални комедии в Холивуд. Въпреки, че е „свръхплатен“ сценарист, гледа на тази работа с доза самоирония. И много скоро се премества във Франция. Там го заварва Втората световна война, която сякаш минава покрай него без да го засегне – затворен в дома си на морския бряг и „напълно безразличен към развитието на световната политика“. Обаче, се оказва, че няма как да остане встрани от този ужас.  Арестуван и интерниран е през 1940 г. първо в Белгия, а след това в Горна Силезия. Усещайки на гърба си сериозността на нещата, ще напише:

 „Ако това е Горна Силезия, един Бог знае какво трябва да е Долна Силезия …“

Чувството му за хумор остава живо и в тази смразяваща обстановка. Дори намира сила да развлича другите затворници с „театрализирани остроумни диалози“. През лятото на 1941 г. е освободен. В желанието да покаже, че е „съхранил аристократизма си“ в тежките моменти, разказва за пленничеството „с привичното си – но в този случай трагично неправилно преценено – безгрижие и хумор“.  Интервютата, превърнати в серия радиопредавания, са излъчени в Америка. Включва се и пропагандната машина на нацистите, решила да се възползва от случая. Нещата отиват в друга посока, различна от очакванията на писателя и той получава обвинения в „сътрудничество с германците и дори предателство“. Колегите му Ивлин Уо и Джордж Оруел застават в негова защита, докато авторът на „Мечо Пух“ Алън Милн е начело на критикуващите го. След разследване на британската служба за сигурност, Удхаус е обявен за „наивен и глупав по време на работата си в пленничество, но не и предател“.

Целият този шум около кампанията срещу писателя, го отвежда със семейството му отново в Ню Йорк. През 1955 г. Удхаус става американски гражданин и в следващите 20 години живее в имението си в Лонг Айлънд. Никога повече  не се завръща в родината. Получава докторска степен от университета в Оксфорд, а година преди смъртта си е удостоен с рицарско звание. Умира на 14 февруари 1975 г.

Наследник на една славна традиция в английската литература, обожаван от писатели като Ивлин Уо, Ръдиард Киплинг, Дъглас Адамс, Салман Рушди и Тери Пратчет, Удхаус е автор на много разкази, над 100 романа, 30 пиеси, 20 сценария и две мемоарни книги.  Дълго пази своите творби от филмиране:

“Едно от големите предимства да бъдеш биограф на човек като Джийвс е, че самата му личност не позволява на човек да продаде душата си на артист за злато. В последните години ме примамваха с изкусителни оферти, за да го поставя в услуга на театрални директори, филмови магнати, собственици на рекламни агенции и дори на един редактор на комикси. Но зачитайки се в условията на договорите, ми е необходимо само неговото дискретно покашляне и тихо прошепнатото “Не бих ви го препоръчал, сър” и моята по-добра половина веднага взема връх. Джийвс знае своето място и то е между кориците на книгата.”

И все пак, през 60-те години на миналия век се появяват първите екранизации („Светът на Устър‘ и „Замъкът Бландинг“), следвани от нови серии десетилетия по-късно. Героите му успяват да прескочат книжните корици и заживяват своите по-малко или повече различни версии.

Августина Савова