„Всички сме осъдени на строг затвор в собствените си кожи, до живот”.(Тенеси Уилямс).

Тенеси Уилямс е роден на 26 март 1911 година в град Кълъмбъс, щата Мисисипи. Рожденото му име е Томас Ланиер Уилямс III. Псевдонима Тенеси приема в началото на литературната си кариера. Започва да пише есета, разкази, поезия и пиеси още като младеж, но звездата му изгрява през 1945 г. с пиесата „Стъклената менажерия“, която жъне голям успех и на Бродуей. През 1947 г. е поставена най-известната му пиеса – „Трамвай „Желание“, която затвърждава славата му на класик на американския театър.

Пиесите на Уилямс привличат вниманието и на големите кинорежисьори. Сред многобройните екранизации по негови творби най-популярните са „Трамвай „Желание“ на режисьора Елия Казан (1951 г.) с участието на Марлон Брандо и Вивиан Лий, и „Котка върху горещ ламаринен покрив“ (1958 г.) на режисьора Ричард Брукс, в която главните роли изпълняват Елизабет Тейлър и Пол Нюман. На екран излизат и „Стъклената менажерия“, „Татуираната роза“, „От породата на бегълците“, „Нощта на игуаната“ и др.

Много от творбите му са поставени на Бродуей, а той става носител на редица престижни награди, сред които и два пъти награда „Пулицър“ за драматургия, и награда „Тони“ за най-добра пиеса. Номиниран е два пъти за „Оскар“ – за сценариите на „Трамвай „Желание“ и „Бейби дол“, но така и не получава наградата.

„Късните му творби носят силен самоирочен елемент и в тях отсъства искрата, налична във върховите му пиеси. Но най-доброто от Тенеси Уилямс вероятно ще устои под напора на времето по редица причини. Тук е великолепната драматургия и силните персонажи, които винаги ще водят публики в театралните салони и ще представляват интерес за актьорите. Тук е историята на маргиналите и победените, която, ако е разказана добре, винаги привлича. Тук е и съпротивата срещу всяка форма на тирания, било тя от личен или обществен характер. А много често тези две понятия са неразривно свързани“, пише Chronicle.bg.

Тенеси Уилямс умира на 25 февруари 1983 г. в хотел в Ню Йорк.

Творчеството му го нарежда сред най-знаковите имена не само в американското, но и в световното театрално изкуство.

Ето малка част от размислите на известния драматург за живота, битието и любовта:

„Ако се отърва от демоните си, ще изгубя и ангелите“.

 „Физическата хубост отминава, тя е временно притежание. Но красотата на ума, богатството на душата и нежността на сърцето – имам всички тези неща и те не могат да ми бъдат отнети. Могат само да израснат, да станат още по-силни с годините.“

 „Понякога да живееш с онзи, когото обичаш, може да те направи по-самотен, отколкото ако живееш сам.“

 „Всеки е едно нищо, докато не бъде обикнат.“

 „Да си разочарован е едно, да си обезкуражен – друго. Аз съм разочарован, но не и обезкуражен.“

 „Замислял ли си се някога, че целият живот е едно минало, с изключение на един кратък настоящ момент, който обаче отминава толкова бързо, че не може да бъде уловен?“

 „Моята единствена позиция е, че трябва да се позволи на живота да продължи, дори след като мечтата на живота е приключила…“

 „Не искам реализъм. Искам магия!“

 „Всички сме осъдени на строг затвор в собствените си кожи, до живот”.