Отворил очи за света на 1 април 1812 година в Сливен, Иван Добровски  е първото от шестте деца в семейството на занаятчията Хаджи Добре. Детето расте в магическата атмосфера, която витае около един от прадядовците му по бащина линия – „знаменития по свое време сливенски джинджия Зафир”. Дядото притежава специална книга – Соломоникѝя, с помощта на която събира джинове и лекува всякакви болести. За него Иван Шишманов разказва: „За тази цел той се затварял по 2-3 дена в стаята си, простирал на земята една голяма броеница, сядал в средата и заклевал демоните. С помощта на дяволите Зафир церял от всякакви болести, къщата му била пълна затова с пациенти от всяка пора и пол, но особено бил популярен той между кадъните. Дълго време клуцохорският Фауст изпълнявал своя доходен занаят, но какво се случва един ден? Като събрал дяволите в своята лаборатория, изгубил власт над тях и не успял да ги разпръсне. Тогава те го уловили разярени и го хвърлили от горния кат на къщата му в двора, гдето си строшил крака и оттам останало да го наричат Топал Зафир Джинджията.”

По майчина линия прадедите на Добровски идат от Жеравна, а момчето много се гордее с това си потекло. Смята, че „от Жеравна гдето са дохождали хора, все са ставали отлични”.  И през целия си дълъг живот  носи стремежа към образоване и самоусъвършенстване.

Иван Добровски е представител на поколението българска светска интелигенция, което разширява, доразвива и надгражда стореното от „първите” – Константин Фотинов, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Райко Попович. Журналист и преводач, учител и книжовник, той изминава дълъг и полезен за отечеството житейски път. Обикаля различни градове  – Плоещ и Одеса,  Цариград и Виена, Букурещ и Атина, Петербург, Берлин, Хамбург и Ливърпул, опознавайки  интересни светове. Стига чак до Ню Йорк, а това е първото документирано пътуване на българин до Новия свят. Отворен  към съвременните тенденции в образованието, той се стреми към нови познания и дейно участва в модернизирането на българското учебно дело. Издава списание „Мирозрение”, основни теми в което са българската национална идентичност, българската история, езиковият проблем, политическият статут на българите и др.  Високообразован, прекрасно владеещ няколко езика, с модерни за онова време виждания по проблемите на педагогиката, философията и социалните науки човек, той е един от най-активните представители на българската възрожденска интелигенция. Участва в борбите за черковна независимост, а Сливен го изпраща като свой делегат на Първия български църковно-народен събор в Цариград.

„Той имаше стройно телосложение, внушителна фигура: лице благообразно, чело високо, брада черна и къдрава. Облеченъ беше модерно, винаги спретнато и при спазване на безукорна чистота: дълъгъ рединготъ, бяла джилетка съ златна верижка и чиста гладена яка, която меняше всеки денъ. Правеше почти ежедневно своите разходки съ извънредна точностъ, която напомня разходките на Кенигсбергския философъ Канта. По неговите разходки, които въ Пловдивъ той правеше по станционна улица човекъ можеше да урегулира своя часовникъ…

Добровски има големи заслуги къмъ отечеството, той не само пръвъ даде поттикъ къмъ изучаването на математическите науки у насъ, но беше и първиятъ проповедникъ на общославянската взаимносъ въ отечеството ни и единъ отъ родоначалниците на българския периодически печатъ. Той беше светла звезда всредъ мрачната нощъ.

Безспорно е, че паметта му заслужава дълготрайна почитъ и името му да бъде записано на видно място

въ историята на нашето Възраждане!”        (д-р П. Минков)