„Всичките нации днес в Европа са прегърнали цивилизацията… сал вий балгарете не щете да се конформирате. Не трябва да слушате старите, ръждясали глави.“ – Добри Войников

На 10 ноември 1833 година в Шумен е роден Добри Войников.
Той учи при блестящи възрожденски просветители като Сава Доброплодни и Сава Филаретов. Като ученик Войников демонстрира и своята музикална дарба – става цигулар в първия български оркестър. През 1856 година заминава за Цариград, където продължава образованието си. Когато се завръща в Шумен, той се посвещава на учителствуването. Освен, че преподава история и граматика, младият учител въвежда и музиката като официален предмет. Това е само част от неговата образователна реформа. Той създава училищен оркестър, организира театрални представления, изработва учебници, написани главно по френски образци, но и запознаващи с българския фолклор и литература. През 1864 година Войников влиза в конфликт с местните управници, напуска България и след кратък престой в бесарабската столица Болград отива в Браила. В този период той написва някои от най-известните си пиеси и изнася първото си представление – историческата драма “Стоян и Рада”. За първи път в пиесите на Д. Войников женските роли се изпълняват от актриси, а не както дотогава само от мъже. Комедията му “Криворазбраната цивилизация” интерпретира въпросите за националното самосъзнание, сляпото подражание и чуждопоклоничеството- въпроси, които “криво разбираме” и сега. Драматургът е убеден, че само чрез познаване на българското минало народът ще събере смелост да се вдигне срещу поробителите си. През 1873 година учителят приема руско поданство и се завръща в Шумен, за да преподава – нещо, което прави през целия си живот.
Добри Войников умира в Търново на 27 март 1878 година.
По материали от: „Биографии на български писатели“