
“Всеки човек има минало, укрито в него като страници от книга, известна единствено на него самия; хората обаче съдят само по заглавието.” – Вирджиния Улф
- 22.01.2020
- 0
На 25 януари 1882 година е родена английската журналистка и романистка Вирджиния Улф.
Създателка е на прочутия „Кръг Блумсбъри“, обединяващ художници и писатели. Тя е една от първите авторки, които използват „поток на съзнанието“ като художествен метод, който проследява вътрешния мисловен живот на персонажите.
Аделайн Вирджиния Стивън е родена в прочуто литературно семейство. На 30 години се омъжва за социалния реформатор Ленард Улф. Три години по-късно публикува първия си роман „Далечно плаване“. По това време вече се появяват първите признаци на душевно разтройство. През 1917 година писателката и съпругът ѝ основават „Хогарт прес“ – малко издателство, което публикува нови и експериментални творби, като стихове на Т.С. Елиът.
На 40 години издава третия си роман „Стаята на Джейкъб”, в който за пръв път експериментира с „поток на съзнанието“. „Мисис Далауей“, „Към фара“ и „ Вълните“ продължават тази линия. Белетристичният ѝ стил оказва огромно влияние върху развитието на модерния роман.
Улф е една от първите феминистки. В „Собствена стая“ тя описва проблемите на жените в доминирания от мъжа свят. Малко след като завършва последния си роман „Между действията“, психическото ѝ състояние се влошава. След тежка депресия тя се удавя в реката близо до дома си. В предсмъртната бележка до съпруга си Вирджиния пише:
„Сигурна съм, че полудявам отново. Усещам, че вече няма да можем да издържим подобен ужасяващ момент. И този път едва ли ще се оправя. Започвам да чувам гласове, не мога да се концентрирам. Така че правя това, което ми се струва най-правилно. Ти ми подари възможно най-голямото щастие. Беше всичко, което някой някога би могъл да бъде. Никои други двама души не биха могли да бъдат по-щастливи от нас, стига да не беше тази ужасна болест. Повече не мога да се боря. Знам, че разрушавам живота ти, че без мен ще можеш да работиш спокойно. И ще работиш, аз знам. Сам виждаш, не мога дори това да напиша както трябва. Не мога да чета. Това, което искам да кажа е, че на теб дължа цялото щастие в живота си. Беше безкрайно търпелив и невероятно добър с мен. Искам да го кажа – всеки го знае. Ако някой можеше да ме спаси, то това със сигурност щеше да си ти. Всичко в мен се разруши освен вярата в твоето чистосърдечие. Не мога да си позволя да продължа да съсипвам живота ти повече. Никои други двама души не биха могли да познаят щастие, по-голямо от нашето. В.“