„Всеки човек е поука за другите – добра или лоша.“ – Йордан Радичков

На 24 октомври 1929 година в с. Калиманица, Монтанско е роден Йордан Радичков.

Започва да публикува импресии, очерци и разкази в печата, а през 1959 година издава първата си книга с разкази „Сърцето бие за хората“. Неговият седми сборник с разкази „Свирепо настроение“ (1965), както и следващите – „Водолей“ (1967), „Козята брада“ (1967), „Вятърът на спокойствието“ (1968), „Ние, врабчетата“ (1968), „Коженият пъпеш“ (1969), „Верблюд“ (1984) и др. променят познатите за литератураната ни традиция повествователни правила и проправя пътя на белетрист от друг разред.

„Неосветените дворове“ (1966), „Всички и никой“ (1975), „Прашка“ (1977) и „Ноев ковчег“ (1988) представят автора като романист отново в специфичните радичковски измерения на жанра.

Писателят се изявява  и като един от най-добрите български драматурзи, чиито пиеси продължават шествието си по сцените – „Суматоха“ (1967), „Януари“ (1974), „Лазарица“ (1979), „Опит за летене“ (1979),Мюре“ (1997), „Пупаво време“ (2000).

Йордан Радичков е писател, за когото правилата в художествената литература губят своята традиционна роля. Той е създаващият алтернативи творец. Затова и интересът към неговото творчество е толкова голям. Два пъти е номиниран за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са преведени на над 37 езика и са издадени в над 50 страни по света. Умира на 21 януари 2004 година.