В европейската история на английския романтизъм той, редом с Байрон, заема най-видно място. Знаменитият шотландец, майстор на исторически романи –  Уолтър Скот е роден на 15 август 1771 г. в малък апартамент на третия етаж в College Wynd в Стария град на Единбург. Той произлиза от едно от най-старите семейства на Шотландия и е деветото дете на Ан Ръдърфорд и Уолтър Скот. Баща му е преуспял адвокат, а майка му – дъщеря на професор по медицина в Единбургския университет.  Домът на Скот близо до университета е популярно място за живеене на преподаватели и професионалисти като бащата на Скот, но в действителност малката, пренаселена уличка вижда малко естествена светлина и чист въздух и „страда” от липса на подходящи санитарни условия. Тогава може би не е изненадващо, че шест от децата на Ан и Уолтър умират в ранна детска възраст, а младият Уолтър (или „Уоти“, както го наричат нежно) се заразява с полиомиелит като малко дете. Въпреки  лечението десният му крак остава куц до края на живота му.

През 1773 г. Уолтър е изпратен да живее при баба си и дядо си във фермата им в Сандикноу, на 30 мили от Единбург,  с надеждата, че известно време, прекарано в провинцията, ще подобри лошото здраве на Скот и това наистина се случва. По време на престоя му там леля му  Джени насърчава литературните занимания на Скот, рецитирайки му поезия, когато той е твърде болен, за да напусне леглото си и го учи да чете. Баба му Барбара също забавлява малкото момче с истории за техните предци и  битките между шотландци и англичани. Тогава Уолтър развива своята любов към баладите и силния си интерес към шотландското наследство.  Времето, прекарано с  баба и дядо и внимателната леля Джени  го правят достатъчно силен, за да се върне в Единбург и да започне училище през януари 1775 г.

Фамилната къща на семейството в Единбург

При завръщането си в града – в големия нов дом на семейството му на „Джордж Скуеър” N25 в района на Новия град  – Скот започва проучванията си на града с помощта на бастун. След като получава частно образование при завръщането си,  следва обучение в  Кралската гимназия в Единбург през октомври 1779 г. Тъй като гимназията не се фокусира върху аритметика или писане, Уолтър взема допълнителни уроци от твърдия патриот Джеймс Мичъл, който  добавя знания за шотландската църква и шотландското презвитерианско движение.

През последната си година в гимназията Скот  пораства доста и родителите му, страхувайки се, че вече няма да има сили да носи по-голямото си тяло,  отново го изпращат да остане при леля си Джени през 1783 г., този път в малкия  град Келсо, където тя  живее тогава. По време на шестте си месеца в Келсо Уолтър  посещава гимназията  и именно там създава едно от трайните приятелства в живота си с бъдещия си бизнес партньор и издател Джеймс Балантайн, който споделя любовта на Скот към литературата.

Вече страстен читател на епични романи, поезия, история и книги за пътешествия, Уолтър се завръща в Единбург, за да учи класически науки в университета от ноември 1783 г. През март 1786 г.  започва да чиракува при баща си, решено е да се насочи към адвокатурата и затова се връща в университета, за да учи право. По това време Скот се среща с другия велик шотландски поет,Робърт Бърнс, в един литературен салон през зимата на 1786–87 г. Говори се, че това е единствената среща между двамата.

 През 1792 г. той става адвокат и е назначен за заместник-шериф на Селкиркшир през 1799 г. Това му позволява да пътува из Шотландия в търсене на история и материал, който да използва в своята поезия и белетристика, като в крайна сметка публикува своя монументален  „Minstrelsy of the Scottish Borders  през 1802 г. 

През септември 1797 г. при посещение в Лейк Дистрикт Скот се срещна с Шарлот Карпентиер. След бурно ухажване Скот предлага брак на Шарлот само три седмици след първата им среща, за голямо неодобрение на родителите му. Френският произход на Шарлот ги кара да мислят, че тя може да е католичка и  настояват да научат повече за  семейство ѝ. Притесненията им са разсеяни, когато откриват, че тя е британска гражданка и е  кръстена в англиканската църква. Фактът, че  е осигурена финансово  е още един плюс. Двойката се венчава на Бъдни вечер през 1797 г. в църквата „Света Мария“ в Карлайл. Завръщат се да живеят в Единбург още същата вечер. Това е щастлив съюз, завършил чак със  смъртта на Шарлот тридесет години по-късно на 15 май 1826 г.

През 1809 г. Скот се присъединява към Джеймс Балантайн и брат му като анонимен мълчалив партньор в тяхната издателска къща John Ballantyne & Co. Много от следващите стихотворения на Скот са публикувани от компанията.  

Преди да се захване с прозата, Уолтър Скот пише поезия и обича да чете в оригинал френски, италиански и немски автори. От ранни години събира шотландски фолклор, пътувайки из страната. Публикува няколко тома древни балади, книги с поезия: „Песни за шотландската граница” (1802) „Песента на последния менестрел” (1805), „Мармион” (1808), „Дамата от езерото” (1810), „Видението на дон Родерик” (1811), „Рокъби” (1813), „Полето на Ватерло” (1815), „Владетелят на островите” (1815).

През 1814 г., когато издателството претърпява първия от двата значителни финансови удара, Скот започва да пише романи като средство за подобряване на фискалното си състояние. През същата година първият му роман, „Уейвърли , е публикуван анонимно и неговият световен успех предизвиква допълнителни томове от поредицата „Уейвърли”, всеки свързан с шотландската история. При някои от първите си романи използва  псвевдонима Уейвърли.

Въпреки че мнозина в крайна сметка започват да подозират Скот като автор, той продължава да пише тези и други романи под псевдоним, докато официално не признава, че е авторът през 1827 г. Това, което започва като опит да защити репутацията си на сериозен поет и юрист, ако този по-различен жанр се окаже неуспешен,  позволява на Скот да се отдаде на страстта си към романтиката и мистерията, за които пише .

 Във всичките му романи се усеща неприкрита емпатия към обикновените хора, към народа. Въпреки че е неприкрит привърженик на торите, до края на живота си Уолтър Скот се обявява срещу всякакъв партиен фанатизъм. Особено държи, партийните пристрастия да не се отразяват на обективизма на историческите факти. Като запален роялист и тори, Уолтър Скот яростно подкрепя съюза между Шотландия и Великобритания, но също така подчертава значението на отделните национални идентичности, за да се поддържа мир и стабилност. Той пише творбите си, базирани на шотландски легенди, но и създава връзки с английското благородство, най-вече с крал Джордж IV. 

Гербът на У.Скот

Силата на въздействието на романите му се крие и в различния тип литература, която предлага писателят: нов вид исторически роман, построен върху задълбочени проучвания и достоверно пресъздаващ отминалата епоха.

Романите му са много : „Уейвърли” (1814), „Гай Манеринг, или Астрологът” (1815), „Черното джудже” (1816), „Антикварят” (1816), „Пуритани” (1816), „Единбургската тъмница” (1818), „Роб Рой” (1818), „Легенда за Монтроуз” (1819), „Ламермурската невеста” (1819), „Айвънхоу” (1820), „Манастирът” (1820), „Абатът” (1820), „Кенилуърт” (1821), „Приключенията на Найджъл” (1822), „Пиратът” (1822), „Куентин Дъруърд” (1823), „Сент-Ронанските води” (1824), „Талисманът” (1825), „Граф Роберт Парижки” (1831), „Обсадата на Малта” (1832) и др.

През 1820-те г. издава редица произведения на историческа и историко-литературна тема: „Животът на Наполеон Бонапарт” (1827), „История на Шотландия” (1829-1830), „Смъртта на лорд Байрон” (1824), „Жизнеописание на романистите” (1821-1824). 

Принцът-регент (по-късно крал Джордж IV) е толкова впечатлен от работата на Скот, че през 1818 г. му дава разрешение да претърси Единбургския замък за кралските шотландски регалии (скъпоценности – символи на кралската власт, които включват  шотландската корона, скиптър и мечът, носен пред краля при тържествени случаи ). Търсачите в крайна сметка ги откриват в малката стаичка в Единбургския замък, заключени в дъбов сандък, покрити с ленен плат, точно както са били оставени след Съединението на 7 март 1707 г. Те са изложени в замъка на 4 февруари 1818 г. и , където хиляди посетители идват да ги видят всяка година и до днес.

След като получава титлата баронет през 1820 г., сър Уолтър Скот участва активно в уреждането на посещението на крал Джордж IV в Шотландия през 1822 г. (първото шотландско посещение на владетел от Хановерската династия) . Церемониалните тартани и килтовете, които Скот показва из целия град по време на посещението, връщат традиционните облекла в съвременната мода и ги затвърждават като важни символи на шотландската култура.

Имението на Скот – Абътсфорд

През 1825 г. издателството се сблъсква с допълнителни финансови затруднения, което води до почти закриването му. Въпреки че постига значителен търговски успех през живота си, сривът на фондовия пазар в Лондон през 1825 г. опустошава Скот, оставяйки го с огромни дългове.Тези трудности са породени  отчасти и от опитите на Скот да финансира своето имение Абътсфорд и други земевладения, но също така и  решението му да не се обявява в несъстоятелност, а вместо това да повери имуществото и активите си на кредиторите си . Трябва да създаде огромно количество литература през следващите седем години като средство за изплащане на дълга си. След като получава инсулт през 1831 г., който води до апоплектична парализа, здравето му продължава да се влошава и Скот умира на 21 септември 1832 г. Погребан е до съпругата си Шарлот в абатството Драйбърг в граничния град Мелроуз. Към момента на смъртта си Скот все още е задлъжнял, но продължаващият успех и преиздаването на неговите произведения  води до това, че имуществото му в крайна сметка е върнато на семейството му след покриване на дълга.

Скот е един от най-популярните писатели както във Великобритания, така и в Съединените щати през деветнадесети век, но не е без своите противници. След модернистичното движение в литературата след Първата световна война, разхвърляният и многословен текст на Скот (всъщност се твърди, че пропуска препинателните знаци в писането си, предпочитайки да остави това на печатниците, за да ги вмъкнат според изискванията) вече не е на мода.

Въпреки това влиянието на Скот върху шотландската и английската литература не може да се отрече. Той създава модерния исторически роман, който е вдъхновил поколения писатели и публика. И макар че може би не е толкова непосредствен синоним на Шотландия, колкото неговият предшественик Бърнс, Скот е увековечен в много паметници и все още се появява на лицевата страна на шотландските банкноти. 

Банкнота с лика на У.Скот

Прочутото му творение – романите „Уейвърли” – също са почетени чрез  прочутата жп гара „Уейвърли” в Единбург.

Монументът на Скот В Единбург

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Но може би най-внушителният монумент се намира в сърцето на Единбург , на „Принцес стрийт” – огромен мемориал с викториански готически шпил , дълъг почти 61,1 метра,  под  който е разположена скулптурната фигура на писателя.  Освен това няколко негови цитата са изписани на стената  на сградата на парламента на Шотландия.   Имението на сър Уолтър Скот – Абътсфорд – е музей, посветен на писателя. Абътсфорд е мястото, където Скот написва някои от най-добрите си романи – „Роб Рой”, „Сърцето на Мидлоудиан” и „Айвънхоу”. Къщата все още е владение на наследниците на писателя, които пазят просторната библиотека с 20000 тома и кабинета му с бюрото и креслото на твореца. Освен това в Абътсфорд са съхранени и много вещи от неговата възхвалявана колекция от исторически вещи – разпятието на шотландската кралица Мери, както и принадлежности на Роб Рой, Монтроуз и други. През 2010 година херцогът и херцогинята Buccleuch  инициират годишна награда  „Уолтър Скот” за историческа фантастика. Парите за отличието на стойност 25 000 паунда са една от най-големите награди в британската литература.     

Вероятно никога толкова много читатели няма да отворят вече романите на Скот – ала доста повече гледат и ще гледат филмите по тях с Роджър Мур, с Джеймс Мейсън, с Елизабет Тейлър, с Вирна Лизи, Оливия Хъси, Армен Джигарханян – над 47 продукции от цял свят, като първата е от 1909 година.