„Времето е в нас и ние сме във времето…“ – Васил Левски

На 18 юли 1837 година се ражда една от най-светлите личности в историята на България – Васил Левски.

ЛЕВСКИ, СЛИВЕН И СЛИВЕНЦИ

 …Името и дейността на Левски са тясно свързани със Сливен и сливенци. Тая връзка започва още от времето на Първа българска легия в Белград, в която Дякона другарува с много сливенци; преминава през Сливенския балкан, където той “шета” няколко месеца с четата на Панайот Хитов; през Втората легия; за да завърши в края на 1872 година, когато обявява Сливен за “окръжен център” и издава своето историческо “сливенско окръжно” от 9 ноември същата година.

За Сливен и Сливенския революционен окръг Левски  изобщо има високо мнение и им възлага много и важни задачи.

Панайот Хитов – “Българският Гарибалди”, както го нарича Стоян Заимов – взема Левски в четата си и го прави неин знаменосец, по препоръка на Раковски. Впрочем той има и лични впечатления от него от легията. Тая връзка продължава до фаталната нощ в Къкринското ханче. Мнението на стария войвода за Левски ясно личи от думите му: “Левски беше лек като заек; от най- малкия шум рипваше и за оръжието се хващаше; по скалите и върховете планински като дива коза се катереше, а деретата – като сърна пресичаше; куршумът му винаги на място удряше; в боя бе пъргав и решителен като лъв”. А това на Апостола за Хитова е синтезирано в известното негово писмо: “Ако спечеля – печели целият народ, ако изгубя – губя само себе си”, където го нарича “най- искрен и пръв любимец български”.

Сливен – наред с Карлово и Ловеч – е един от най-обичаните от Апостола градове. За да заблуди властта, Левски му дава нелегалното име Стамбоолу Мехмед ефенди. (Другото нелегално име на Сливен е Славомир.) Нему е близък и му е като роден Сливенският  балкан – неведнъж той го е огласял със своите бунтовни песни. Близки му са и Хаджи Димитър (в чиято чета само по една случайност не попада), и Дишлията, и Гунчо войвода – водачът на сливенските младежи – и Таню войвода, когото прави свой генерален пълномощник, по негова заповед Георги Икономов, апостолът на Старозагорското и Априлското въстание, ликвидира по русенските улици предателя на Ангел Кънчев. А според професор Каракостов името “Левски” Дякона взема от Чинтуловото стихотворение “Български юнаци”. Други Чинтулови песни са намерени, записани в неразделното му тефтерче.

Левски често посещава Сливен, а на голямото съвещание на революционните комитети от вътрешността през 1872 година той е представител на Сливенския революционен комитет. Твърде близки в Сливен също така са му и Сава Райнов, и Нено Господинов, и двамата братя Иван и Георги Тодорови, и Тодор Харбов, и Кутю Ганчев. Тук по негово предложение идва за учител революционерът Атанас Узунов, когото заедно с дошлия преди това Михаил Греков, той прави ръководители на новия “окръжен център”. При това си идване, което е продължило 10 дни, Левски е разгледал основно работата на местния комитет, тая на комитетите в съседните селища, правил си е топографски карти на сливенските местности, пуснал е “сливенското окръжно”. И е заминал, за да не се върне вече никога…

Така Васил Левски свърза навеки името си с хайдушкия Сливен.

Из книгата на Деян Парпулов „Страници от миналото“