ВОЛТЕР – „Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде.“
- 25.05.2021
- 0
“Той е фигура, която заслонява хоризонта на просветителското столетие,
като името му още тогава се е използвало като синоним на епохата – “векът на Волтер”.
(проф. Симеон Хаджикосев)
Класикът Волтер заема уникално място в европейската култура.
Дългият му живот, съчетан с огромна енергия и изключителна работоспособност,
ражда богато и разнообразно творчество. Независимо дали в ролята на писател,
журналист или философ, той работи за една нова Европа – на разума, търпимостта
и благоденствието. Владеейки перфектно своето оръжие – точна мисъл
и убийствена ирония, става по-силен дори от коронованите особи.
Безспорен лидер в културата на XVIII век, той използва всички възможности
за оформяне на общественото мнение – театър, вестници, памфлети, дори Енциклопедията,
в чието съставяне има огромна роля. Истински повелител на европейския дух,
с него се съобразяват не само литераторите, но и князе, крале, дори папата.
Франсоа-Мари Аруе, известен на света с измисления
от самия него псевдоним Волтер, е роден
на 21 ноември 1694 г. в Париж. Син е на заможен
нотариус с връзки в аристократичните среди и
Мари-Маргьорит д’Омар, дъщеря на съдебен чиновник
в Парижкия парламент . Завършва престижния колеж
“Луи Велики”. Още като ученик е харесван и известен заради лекотата, с която съчинява
стихове. Приятелствата от това време с представители на елита запазва до края на живота си.
За смелите си епиграми попада в Бастилията за цели единадесет месеца. Там завършва
първата си пиеса „Едип“, подписана с псевдонима Волтер. Премиерата й е след няколко
години в “Театр франсе”. Голям успех и годишна пенсия му носи епическата поема
“Лигата”. Младият писател става модна фигура в парижките салони, една от надеждите на
френската литература. Случайно спречкване и дуел с аристократ стават причина за
напускането на Париж и изгнание в Англия. Там Волтер е посрещнат
като европейска знаменитост. Сприятелява се с известни английски политици,
аристократи и писатели. Научава добре английския език, опознава философията на
Бейкън и Лок, идеите на Нютон, ососбено е впечатлен от британската политическа система.
Често посещава лондонските театри, открива за себе си гения на Шекспир
и го популяризира сред французите.
След 3-годишно изгнание, се завръща в Париж. Отново
жъне успех с трагедиите си – “Брут”, “Ерифила”, “Заира”.
И отново обрат в съдбата му. Анонимно издадените
“Английски писма”, които бележат началото на
френското Просвещение, са осъдени от парламента,
тиражът е иззет и церемониално изгорен.
Волтер е принуден да напусне Париж и приема поканата на една от най-образованите
за своето време жени – херцогиня дю Шатле. Подслонява се в нейното имение Сире сюр Блез.
Това е изключително плодотворен период за него –
написва много от творбите си, предимно пиеси, които
се поставят в създадения по негова идея малък театър.
Неочакваната смърт на херцогинята слага край на този
15-годишен престой и започва нов етап в живота на
писателя. Той заминава за Берлин и се установява в
двореца “Сан Суси”, поканаен от младия пруски крал
Фридрих. От години двамата имат оживена кореспонденция и
споделят душевна близост.Първоначално е очарован от атмосферата, царяща там,
но скоро настъпва разрив между него и краля. И пак е на път.
Вече 60-годишен, философът се убеждава, че е по-разумно да бъде сам господар на себе си
и да страни от короновани особи. Сигурността и независимостта, които са му нужни,
намира в едно имениена границата между Франция и Швейцария.
Построява замък във Ферне и прекарва там последните 20 години от живота си.
Недосегаем за властите, превръща това място в духовна столица на Европа, а себе си –
във “фернейския патриарх” и най-влиятелният човек на тогавашна Европа.
През 1778 г., 83-годишен, Волтер е на върха на славата си,
постигнал всичко, за което е мечтал, но все по-често
мисли за родния Париж. Потегля за френската
столица със своята свита и се установява в дома на
маркиз Дьо Вийет, където от сутрин до вечер се тълпят
посетители. На 30 май е в залата на театъра за премиерното
представление на“Ирен“. Присъстието му се превръща
в триумф, той е аплодиран бурно от парижани. Посрещнат е така, както дори кралски
особи не са посрещани. Същата нощ издъхва в съня си. Знаейки, че цял живот е воювал с
католическата църква и погребението му няма да бъде безпроблемно, близките го погребват
тайно в абатство Селиер – Шампания.
През 1791 г. в разгара на Френската революция, Конвентът взема
решение останките на Волтер да бъдат положени в Пантеона с пищна церемония.
Августина Савова, 2021