Той е фигуракоято заслонява хоризонта на просветителското столетие,

 като името му още тогава се е използвало като синоним на епохата – “векът на Волтер”.

  (профСимеон Хаджикосев) 

 

Класикът Волтер заема уникално място в европейската култура.

 Дългият му живот, съчетан с огромна енергия и изключителна работоспособност,

 ражда богато и разнообразно творчество. Независимо дали в ролята на писател,

 журналист или философ, той работи за една нова Европа – на разума, търпимостта

 и благоденствието. Владеейки перфектно своето оръжие – точна мисъл

и убийствена ирония, става по-силен дори от коронованите особи.

  Безспорен лидер в културата на XVIII век, той използва всички възможности

за оформяне на общественото мнение – театър, вестници, памфлети, дори Енциклопедията,

в чието съставяне има огромна роля. Истински повелител на европейския дух,

с него се съобразяват не само литераторите, но и князе, крале, дори папата. 

 

Франсоа-Мари Аруе, известен на света с измисления

 от самия него псевдоним Волтер, е роден

 на 21 ноември 1694 г. в Париж. Син е на заможен

 нотариус с връзки в аристократичните среди и

 Мари-Маргьорит д’Омар, дъщеря на съдебен чиновник

в Парижкия парламент . Завършва престижния колеж

 “Луи Велики”. Още като ученик е харесван и известен заради лекотата, с която съчинява

стихове. Приятелствата от това време с представители на елита запазва до края на живота си.

За смелите си епиграми попада в Бастилията за цели единадесет месеца. Там завършва

първата си пиеса „Едип“, подписана с псевдонима Волтер. Премиерата й е след няколко

години в “Театр франсе”. Голям успех и годишна пенсия му носи епическата поема

 “Лигата”. Младият писател става модна фигура в парижките салони, една от надеждите на 

френската литература. Случайно спречкване и дуел с аристократ стават причина за

напускането на Париж и изгнание в Англия. Там Волтер е посрещнат 

като европейска знаменитост. Сприятелява се с известни английски политици, 

аристократи и писатели. Научава добре английския език, опознава философията на

Бейкън и Лок, идеите на Нютон, ососбено е впечатлен от британската политическа система.

Често посещава лондонските театри, открива за себе си гения на Шекспир 

и го популяризира сред французите. 

След 3-годишно изгнание, се завръща в Париж. Отново

 жъне успех с трагедиите си –  “Брут”, “Ерифила”, “Заира”.

И отново обрат в съдбата му. Анонимно издадените

“Английски писма”, които бележат началото на

френското Просвещение, са осъдени от парламента, 

тиражът е иззет и церемониално изгорен.

Волтер е принуден да напусне Париж и приема поканата на една от най-образованите 

за своето време жени – херцогиня дю Шатле. Подслонява се в нейното имение Сире сюр Блез. 

Това е изключително плодотворен период за него –

написва много от творбите си, предимно пиеси, които 

се поставят в създадения по негова идея малък театър. 

Неочакваната смърт на херцогинята слага край на този 

15-годишен престой и започва нов етап в живота на

 писателя. Той заминава за Берлин и се установява в 

двореца “Сан Суси”, поканаен от младия пруски крал

  Фридрих. От години двамата имат оживена кореспонденция и

споделят душевна близост.Първоначално е очарован от атмосферата, царяща там,

но скоро настъпва разрив между него и краля. И пак е на път. 

Вече 60-годишен, философът се убеждава, че е по-разумно да бъде сам господар  на себе си

и да страни от короновани особи. Сигурността и независимостта, които са му нужни, 

намира в едно имениена границата между Франция и Швейцария.

 Построява замък във Ферне и прекарва там последните 20 години от живота си. 

Недосегаем за властите, превръща това място в духовна столица на Европа, а себе си – 

във “фернейския патриарх” и най-влиятелният човек на тогавашна Европа. 

През 1778 г., 83-годишен, Волтер е на върха на славата си,

 постигнал всичко, за което е мечтал, но все по-често

 мисли за родния Париж. Потегля за френската 

столица със своята свита и се установява в дома на 

маркиз Дьо Вийет, където от сутрин до вечер се тълпят

посетители. На 30 май е в залата на театъра за премиерното

представление на“Ирен“.  Присъстието му се превръща

 в триумф, той е аплодиран бурно от парижани. Посрещнат е така, както дори кралски

особи не са посрещани. Същата нощ издъхва в съня си. Знаейки, че цял живот е воювал с 

католическата църква и погребението му няма да бъде безпроблемно, близките го погребват

 тайно в абатство Селиер – Шампания.  

През 1791 г. в разгара на Френската революция, Конвентът взема

решение останките на Волтер да бъдат положени в Пантеона с пищна церемония.