„ВОЙНИТЕ, ГАРВАНИТЕ, ЦЕПЕЛИНА И ПАНИХИДИТЕ” (откъс) – РУСЧО СИМЕОНОВ   

Съобщения за убитите във войната идваха всеки ден. Некролози по вратите на черквите се лепяха все нови и нови. Всеки ден черните забрадки се увеличаваха. Вдовици привечер носеха в църквите варено жито и раздаваха за бог да прости. Да, за господ да прости убития, че той има много грехове, защото е бил на фронта като мъченик…

За деветини, за три месеца, за шест месеца, за година, за три години беше необходимо да се прави помен за убития баща, син и пр. Тия помени богатите правеха в черквата много разкошно. Това се казваше панихида. В центъра (към олтаря) на черквата „Св. Димитър” върху маси, се нареждаха големи чинии с варено жито, наречено коча, златни и сребърни бонбони, които ги купуваха от Панайот Андонов – шекерджия, Палето, пексимети, прусорки.

Започваше панихидата. Даскал Пано, бас-баритон, с голямо внимание изпълняваше службата. Когато запееше „Вечна му памят” вратните му жили страшно се опъваха, до скъсване.

Щом свършеше панихидата, той пръв посягаше и си вземаше от масата каквото пожелае. Слага го в голяма кърпа, вързана за четирите края, и си отиваше вкъщи, където го чакат полугладни хора. Казвам полугладни, защото такива панихиди имаше почти всеки ден.

По-назад, в североизточния ъгъл на черквата, в същото време, на земята биваха наслагани сиромашко жито без захар, но с едно кръстче от пейнир шекер. Поп, през куп за грош, чете нещо. Тук всичко е сиромашко. На големите богати панихиди по житото и в ръката на попа и певеца се втикват големи свещи…

На попа на сиромашките раздавки се даваше евтина тънка свещ и дребни десетачета. Вдовиците тук палеха тънки свещи, втикнати в една тава пълна с пясък – според обичая на земята. Кандилифинът и той се върти най-вече край богатата панихида и щом види някой голтак, го изхвърляше навън… Стотици просяци чакаха вън и щом свършеше службата нахлуваха като хуни в черквата…

Всеки ден имаше вечерна черква. Бедните вдовици носеха черни забрадки от сатен и в черквата заемаха най-тъмните кюшета…

По троновете и край печката, и близко до владишкия трон, седяха добре облечените, по-заможните.

Минават деветини, три месеца, шест месеца, година, три. Черните забрадки се увеличават все повече…

Задушница. Художник: Пенчо Георгиев, 1927 година

Близките на загиналия от по-заможно семейство, до 2-3 месеца носеха само креп на врата. Малко по малко черната рокля и крепът се изоставяха.

Шапкарката Матилда Грюмберг правеше разкошни черни шапки с художествени черни цветя…

Десетки шивачки шиеха разкошни траурни тоалети.

Това започна от самото начало на войната и продължи няколко години след войната…

Из книгата на Русчо Симеонов „Течаха бистри вади и се виеха орли“