Великият Наполеон в царството на римата

Енергичен, но и мрачен образ, поетът лорд Байрон е квинтесенцията на романтичния герой. Жени се погубват в желанието си да го спасят; обществото наблюдава с гняв как аристократичният аутсайдер се противопоставя на общоприетите правила. Постоянно засенченият от покварата, неотразим в своята уязвимост, хаплив, остроумен, претенциозен и смел, Байрон изгражда съвсем нова представа за литературния герой. Безсмъртието си обаче дължи най-вече на нажежената до бяло и цветиста гениалност на своята поезия.

В своя недовършен шедьовър „Дон Жуан“ Джордж Гордън, лорд Байрон, описва себе си като „Великия Наполеон в царството на римата“. Способният да избълва 60 до 80 нови куплета и след най-обилната вечеря поет връхлита подобно на ураган на английската литературна сцена. Публикуваните през 1812 г. първи две песни от „Чайлд Харолд“ се разпродават начаса. „Една сутрин се събудих – отбелязва 20-годишният поет – и установих, че съм се прославил“.

Байрон е лицето на поколението творци романтици. Меланхоличното обезверяване на Чайлд Харолд и язвителната, подигравателна ирония на „Дон Жуан“ осмиват двуличието и претенциозността на обществото, но в същото време скърбят заради неспособността на реалния живот да се доближи до възвишените идеали. Движеща се в прогарящи, туптящи ритми, поезията на Байрон олицетворява духа на епохата:

Не в себе си живея, а ставам част

от туй около мен; за мен

върхарите са чувство, но ме мъчи

шумът на многолюдни градове.

Всеобщо е мнението, че Байрон е превъплътил себе си в изгубения и разочарован едноименен герой на „Чайлд Харолд“, който скита неуморно из континента. Не че романтичните елементи не изобилстват в миналото на поета. Синът на чаровника прахосник капитан Джон Байрон /известен като Лудия Джак/ е отгледан в Абърдийн от овдовялата му и останала без никакви средства майка и съдбата му се променя едва след смъртта на прачичо му. Дивото, страдащо от деформация на ходилото на десния крак 10-годишно момче, се завръща в Англия, където наследява внушителните руини на абатството Нюстед и титлата „лорд Байрон“.

Усамотилият се в ъгъла със зареян в пространството замислен поглед, грацилният, блед красавец привлича като магнит дамите от висшето общество. „Той в действителност е единствената тема на почти всички разговори – мъжете му завиждат, а жените го ревнуват една от друга“, пише херцогинята на Девоншър Джорджиана, чиито салони привличат най-видните английски политици. Безбройните завоевания на Байрон представляват напречен разрез на тогавашното столично общество – от лейди Каролайн Ламб, която е луднала по поета дотам, че ако той е на парти, на което тя не е поканена, го чака на улицата да си тръгне, до навлязлата в средната възраст лейди Оксфорд, чиито лондонски салони са сред най-популярните и която насърчава радикалния уклон на своя млад любовник.

„Луд, лош и опасен при близко запознанство“, гласи славното описание, дадено му от лейди Каролайн Ламб. Поетът пък ни най-малко не се трогва от това, че редовно скандализира обществото. „Допускам, че на моменти може да е и сладострастна… но това не зависи от мен“, отвръща безгрижно Байрон на обвиненията, че „Дон Жуан“ била „възхвала на порока“. Поетът, който /според собствените му признания/ живее в „преизподнята на чувствеността“, е прословут с ореола си на мъчителна греховност и с пиянските оргии с облечените като монаси негови приятели сред готическите руини на Нюстедското абатство. „По-голяма тайфа негодници от тях никога не е имало“, заключава героят от войните херцог Уелингтън.

Детството, прекарано при доминиращата майка, и сексуалното насилие, упражнявано от гувернантката му Мей Грей, сериозно разстройват способността му да завързва връзки с други лица; той непрестанно търси нови усещания и нови любовници, независимо от пола им. Влюбва се страстно, но със същата скорост се и разочарова. Огъста Лий, чиято дъщеря най-вероятно е от Байрон, е не само голямата любов на живота му, но и негова полусестра. Към всички други жени е склонен да проявява чудовищна жестокост. Създава мъчителни връзки с балдъзата на най-добрия си приятел Шели, Клеър Клермон, която отблъсква, след като е забременяла от него. Оставя на отглеждане в италиански девически манастир многообичаната им дъщеря от тази афера, където тя умира на 5-годишна възраст. Бракът му с лишената от чувство за хумор Анабела Милбанк е катастрофален и се разпада непоправимо за по-малко от година след слухове за съпружеско насилие, кръвосмешение и бисексуалност от страна на Байрон – скандални обвинения, които го принуждават да напусне завинаги през 1816 г. Англия и новородената от този му брак дъщеря Огъста Ейда.

Във Венеция Байрон се прибира нощем с плуване по Канале Гранде, тикайки пред себе си дъска със закрепена върху нея свещ, за да вижда пътя. Той, който навремето е отглеждал мечка в жилището си в Кеймбридж, сега е превърнал наетия дворец в истинска менажерия, включваща, според направения от Шели списък, „десет коня, осем огромни кучета, три маймуни, пет котки, орел, врана, сокол…/и/ току-що срещнатите от мен по парадното стълбище пет пауна, две токачки и един египетски жерав“.

При поета се точи непрестанен низ от посетители. Според някои, бил вече надебелял и побелял, но жизнеността му се възстановява при страстната връзка с радикално настроена млада италианска графиня. Усетил отново, че не го свърта на едно място, Байрон се отдава на нова кауза – борбата за гръцка независимост от турците – в която влага цялата си душа и финанси. Но в Месолонги се разболява от треска и организмът му, отслабнал през всичките години на разгул и ексцесии, не издържа. Така на 36-годишна възраст свършва живота си поетът, чието величествено отхвърляне на дребните обществени условности възмущава и омайва Европа в продължение на цяло поколение.

/По материали от книгата „Титаните на историята“ от Саймън Монтефиоре/