Васил Левски – 147 години безсмъртие

ПИСМО ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ В БЕЛГРАД

Г-н Панайоте,

Пре[м]ного ви благодаря дето се потрудихте, че ме извадихте из болницата, [за]щото ако бях стоял йоще няколко дена, истина бих умрял. Така исто се трудите и за всичките си събрани братя – и сме длъжни да ви почитаме… Защото сте и най-повече в началото на скупщината ни главний войвода…

Вий се грижите сега и за разноските ми, за които ще пиша, че сте харчили за мен и надявам се да ми изпратят колкото ще похарчите за мен. Защото аз се вардя да се не вчислявам в ония, да се рече, че се е харчило и за мене. Защото аз се вардя да се невчислявам в ония – да се рече, че се е харчило и за мен… То е доста и предоста, само че се трудите.

Повторително ви моля да ми пратите 1 жълтица за трошка, защото нямам вече. Заемал съм от брата ми и от другите си приятели 40 гр[oша] и мой хак 20 гр[oша], и твой се набират 105 гр., че стават всичките ми разноски за 13 дена 165 гр., без да съм дал ни пара за лековете на жената, а она колко ще [в]земе, не зная.

Чул съм да  щел си  да отидеш във Влашко. Аз от 67-мо [лято] досега не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно. Но пак ви моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български да до[й]дете при мен или да ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог, с ваше позволение, ако го намерите благосклонно, и ще ви моля да ми позволите, за което ако испечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си. То ще ви помоля, ако идете за Влашко, да дод[й]ете, [за] да ви кажа или да ми позволите да ви пиша.  Но пре[ди] то[ва] ви моля, както ви пиша по-горе, да не ме оставяте без трошка, защото кажи, че откакто съм отишел в оная къща, не са се загрижили да си купят нещичко за ядене – все от мен. а оная жена, която ме лечи, тя има вече право да яде вече от мен, защото всеки ден стои при мене, готви ми, мий паниците, вода носи чак от Дунава, (а Панчовица не хваща нищо); аз не зная как ще ѝ се наплатя. Зато[ва] моля ви елате да се разговорите, да ѝ се плати чес[т]но, ако ме излечи,  че зато[ва] моля ви ни най-малко да ви не дотегне, за което ще се трудя както ви пиша по-горе.

В място*

67:ий ваш хоръгвоносец**

В.И. Л[ъв]ский

*Белград

** Знаменосец