Роден е на 17 май 1885 г. в село Градец. Майката е  известна изпълнителка на народни песни, а бащата  Димитър Попвасилев – учител и църковен певец. Малкият Васил е само на 5 годинки, когато остава без майка. За него се „грижат” три мащехи, които една след друга влизат в нерадостното му детство. Единствената светлинка в тези бедни и трудни години идва от учителя Димо Бойчев. И това е любовта към музиката. Изпратен овчарче, едва 12-годишен, намира спасение пак в музиката. Заслушва се в повея на вятъра, шума на дърветата и приглася с кавала си на чудните природни звуци. Лиричната му нагласа обаче, не допада на чорбаджията, при когото работи. И отново тръгва на път, към Добруджа – „обетованата земя на овчарите от Котленско”.  За щастие, там попада на добри хора, които му помагат да постъпи в Духовна семинария в Самоков и по-късно – в София. Получава предложение да продължи образованието си в Духовната академия и да стане монах, но той избира преподаването. Като учител в Стралджа, създава  хор и оркестър, чиито концерти преминават с голям успех.

 

 

Пристигайки в Сливен през 1910 г., получава задача да основе втората в България (след пловдивската) Детска музикална китка. С изключителна любов и желание подбира децата и дори написва оперетка – „На разходка в гората”. Това е само началото.

 

 

 

“Когато през 1912 г. Мишо Тодоров се завърна в Сливен, много си допаднахме. По музикален вкус, по амбиции. Той беше още млад, взехме го на работа в Музикалната китка. Цял живот работихме заедно. Аз пиша либретото, той – музиката. Така се родиха много оперети, между които и „Малката кибритопродавачка”. Колко сме спорили и все пак бяхме неразделни в изкуството като Лаурел и Харди. Единият без другия не можеше… 21 години ръководих детската музикална китка. Мишо беше пианист. Голям импровизатор.”

(Из интервю на В. Раева с В. Димитров, „Сливенско дело”, бр. 68, 1965 г.)

 

Илия Цеков

По-късно се присъединява и младият хоров диригент Илия Цеков. Заедно, тези талантливи  и неуморни хора превръщат детските изяви от културно събитие в необходимост за сливенци.  Цели 21 години Китката е „водещ музикален фактор” за Сливен, а Васил Димитров – директор, композитор, диригент, режисьор и организатор. Създава и поставя на сцената около 20 оперетки („Уличникът”, „Децата на пролетта”, „Сираче”, „Царица-щастие” и др.), организира повече от 50 премиерни спектакъла в Сливен и турнета до близки места. През този „разсадник” на оперно-театрална култура в града преминават над 2000 участника, за много от които музиката става съдба. Заради голямата обич и грижа към тях, децата му дават името  Детелюбов, останало негов псевдоним.

 

„Много от неговите ученици постъпват в Музикалната академия в София, в музикалните училища в Пловдив и Бургас. Някои стават известни музикални ръководители и изпълнители: Събина Бояджиева – концертмайстор на Софийска народна опера, Тодор Куманов – концертмайстор в Ансамбъла на народната армия в София, Панайот Бояджиев – концертмайстор на Музейната опера във Варшава…Повечето от цигуларите на симфоничния оркестър в Сливен са негови възпитаници.”

(в.”Сливенско дело”, бр. 126, 1977 г.)

 

 

Васил Димитров е автор на солови и хорови песни,

на оркестрови произведения като „Балкански напеви”

и „Българска сюита”. Създава в Сливен детска

филхармония и симфоничен състав към

читалище „Зора”, училищни хорове, преподава в

Музикалната гимназия, има голям принос за

създаване и развитие на самодейната опера в Сливен. 

По негова инициатива Детската музикална китка

прераства в Детска музикална школа със

струнен оркестър  към читалище „Зора” .

На преклонна възраст написва история на музикалния живот в Сливен.  Ръкописът от 520 страници се пази в Исторически музей – Сливен.

 

(Използвани са снимки от Държавен архив – Сливен)

 

Августина Савова, 2019