Валери Перен е френска писателка, сценаристка и фотографка, едно от най-разпознаваемите имена на съвременната европейска литература. Нейните романи покоряват читатели по цял свят с деликатния си стил, дълбоката човечност и способността ѝ да говори за болката, паметта и любовта с простота и поетичност. Известна е със своите световни бестселъри като „Забравените в неделя” (Les Oubliés du dimanche, 2015 ), „Вода за цветята” (Changer l’eau des fleurs, 2018), „Trois”, 2021, и „Tata” (2024 г. – в българското издание под заглавие „Втората смърт на Колет”), които изследват човешките емоции, семейството, любовта и тайните, често с поетична нотка и човечност.

Пътят към литературата

Родена е на 19 януари 1967 г. в Ремирмон, Франция. Бързо губейки интерес към учението, напуска гимназия, преди да завърши. През 1986 година се мести в Париж, където работи на най-различни места, преди да се установи в Нормандия и създаде семейство.

През 2006 година пише писмо до режисьора Клод Льолуш, за да изрази възхищението си от него като творец, в резултат на което той се свързва с нея. Това е любов от пръв поглед и тя решава да се премести с него в Монмартр (Париж). Така, преди да се утвърди като писателка, Валери Перен започва работа във филмовата индустрия, първо като фотограф на снимачната площадка, а след това като съсценарист по проектите на партньора си, който по-късно ще стане официално нейн съпруг; те имат брак от 2023 година и много силни професионални и лични отношения, обичат се и се вдъхновяват взаимно. Двамата, въпреки разликата във възрастта от почти 30 години, споделят любов, издържала проверката на времето. Историята им започва преди много години, а чак през юни 2023 г. в кметството на 18-ти район в Париж официално сключват брак пред семейството и приятелите си. За Клод Льолуш той е четвъртият, но със сигурност един от най-значимите. Срещата им, белязана от споделена страст към киното и писането, превръща Валери Перен от фотограф на снимачна площадка в една от най-четените романистки във Франция. Въпреки различните си кариери, двамата са намерили добър баланс. Клод Льолуш продължава да режисира и продуцира филми, докато Валери Перен посвещава времето си на писането.

Романите ѝ са популярни и достигат до широка аудитория с универсални и човешки истории за обикновения живот, неговите радости и скърби.

Темите ѝ, често черпени от ежедневието, са любов, приятелство, памет, семейство и всичко е написано с дълбока нежност към героите.

Писателката има и голям международен успех. Книгите ѝ са преведени на множество езици и са много търсени.

През 2015 г. публикува „Les oubliés du dimanche“ („Забравените в неделя “). Преведен на десет езика, романът печели 13 литературни награди и оттогава е бестселър от поредицата с меки корици „Livre de poche”. Oтличен с около десет награди, включително националната награда “Lions” за литература 2016 г., наградата “Chronos” 2016 г., междуобщностната награда „Lire Élire” – 2016 г. Главната героиня в книгата Жюстин работи като болногледачка в дом за възрастни хора и обича обитателите му повече от всичко. Особено една столетница, която винаги е мечтала да се научи да чете. Двете жени се сприятеляват, изслушват се и се отварят една към друга. Благодарение на нея, Жюстин постепенно ще се изправи пред тайните на собственото си минало. Едновременно забавен и меланхоличен, това е роман за минали, настоящи и неизказани любови, критиците го определят като „ослепителен”.

През 2018 г. постига огромен успех с „Changer l’eau des fleurs“ („Вода за цветята “). Сюжетът: Виолет Трене-Тусен, пазителката на гробището, живее заобиколена от смърт и болезнени спомени. Ежедневието ѝ е белязано от загубата на дъщеря ѝ Леонин и мистериозното изчезване на съпруга ѝ Филип. Всеки ден тя изслушва доверителните тайни на посетители, които идват да търсят утеха в нейната хижа. Мрачната обстановка контрастира рязко с жизнеността на второстепенните герои, като гробарите, които внасят нотка светлина. Пътят на героинята, от болката до изцелението, е в основата на романа. Нейната еволюция показва как любовта и истината могат да излекуват дори най-дълбоките рани. Книгата печели наградите „Prix Maison de la Presse” и „Prix des Lecteurs du Livre de poche” и се превръща в истински литературен феномен – обичан от читатели от различни поколения. Влиза в списъка на 10-те най-продавани автори във Франция на „Figaro Littéraire” през 2019 г. и оглавява международните продажби: романът ѝ е преведен на 32 езика, включително китайски, английски и руски, с продадени над три милиона копия по целия свят. Става най-продаваният автор в Италия през 2020 и 2021 година. Работи върху филмовата адаптация на романа си. Kнигата вече е намерила своя режисьор за филмова адаптация: Жан-Пиер Жьоне.  Очаква се филмът да излезе по кината през 2026 г.

През 2021 г. публикува „Trois” и отново влиза в списъка на Le „Figaro Littéraire” с 10-те най-продавани автори във Франция през същата година. „Trois” е любимият роман на „Le Parisien” за 2021 г. Роман за лоялността и предателството, за мечтите на младостта и компромисите на зрелостта. Трима приятели – пример за приятелство, което устоява на времето и трудностите. Като възрастни, тримата се изправят пред сериозни предизвикателства: насилствен брак за Нина, рак за Етиен и промяна на пола за Адриен, който става Виржини. Тези събития поставят на изпитание приятелството им, но също така разкриват силата на връзката им. Въпреки личните трагедии и географските разстояния, връзката им остава неразрушима и показва как приятелството може да бъде котва в житейските бури. 90-те години на миналия век са изобразени като златен век, рязко контрастиращ с бурите на зрялата възраст. Поп културата от това десетилетие служи като фон за безгрижното детство на главните герои. Това е книга, която се чете с лекота, но остава дълго в съзнанието – защото напомня, че хората, с които споделяме първите си радости и страхове, завинаги остават част от нас.

„Tata”, издаден през 2024 г.( в българското издание под заглавие „Втората смърт на Колет”) е роман, изпълнен с тайни, мълчания и интриги, носени от очарователни и дълбоко човешки герои. Защото писането на Валери Перен, изпълнено с интелигентност и състрадание, създава наистина забележителна творба. Романът разказва историята на Агнес, режисьорка в криза, която научава за смъртта на леля си Колет, скромна и дискретна жена. Има обаче проблем: Колет е мъртва от три години. Тази загадка задейства разследване, водено от Агнес, която открива чрез аудиокасети, оставени от Колет, таен живот, пълен с мистерии, трагедии (холокостът, педофилия, насилие) и любовни прояви, разкривайки, че Колет изобщо не е била скромната жена, за която се е представяла. Историята съчетава полицейско разследване със сърцераздирателни лични истории, засягайки чувствителни теми. Валери Перен използва емпатичен и достъпен стил, създавайки завладяващ роман с много обрати. Въпреки сериозните теми, романът е изпълнен с топлина и светлина и възхвалява приятелството, музиката и футбола. Напрегната семейна сага, в която се разкрива проблемното минало на една жена, предлагайки размисъл върху паметта, идентичността и връзките, които обединяват хората. Стилът ѝ е завладяващ, а психологическите анализи на героите ѝ са просто спиращи дъха.

Като сценарист е съавтор на няколко сценария с режисьора Клод Льолуш (напр. „Un plus une”, „Chacun sa vie”, „Les plus belles années d’une vie”). Въпреки близките им отношения, Валери Перен поставя много ясна граница за Клод Льолуш: тя категорично отказва да му позволи да адаптира един от нейните основополагащи романи „Вода за цветята“. В интервю за „Point de vue“ с хумор споделя: „За нищо на света! Клод не би могъл да устои, без да промени всичко! Това е по-силно от него.“ Твърда забрана, особено за Валери, която се възхищава на свободата на писане, предоставяна ѝ от професията ѝ на романист, далеч от ограниченията на киното.

Защо читателите я обичат?

Книгите на Валери Перен разказват за обикновени хора с необикновени съдби, изследват теми като загуба, прошка, памет и втори шанс, четат се леко, но оставят дълбок емоционален отпечатък. Нейният стил е достъпен но никога повърхностен – всяка история носи тишина, размисъл и човешка топлота.

Валери Перен е дълбоко ангажирана и с правата на животните, кръстница е на приют за животни. През 2019 г. дори се кандидатира за Европейския парламент с листата на Анималистката партия, но не успява.

„Когато читателите ми идват да ме видят на представянията на книгите ми, всички говорят за моите герои, сякаш изобщо не са измислени персонажи, а по-скоро близки приятели, познати“, споделя писателката.

„Когато пиша, мисля преди всичко за читателя. Искам той да си задава въпроси, да се радва. Да може да плаче. Пиша за читателя, който съм самата аз, който обича да бъде увлечен от романа…“

Валери Перен в нашата библиотека

Произведенията на авторката, преведени и издадени в България, са част от фонда на библиотека „Зора” и са сред търсените заглавия от любителите на съвременната проза. Каним ви да ги откриете, ако търсите литература, която лекува и вдъхновява.

Очакваме ви в библиотеката!

Снимка на авторката: сайт на издателство „Изток-Запад“