Космополит и истински родолюбец в едно – това е Петър Увалиев. 

Всестранно надарена личност – дипломат, продуцент, сценарист,

 режисьор, писател, критик, журналист, преводач и преподавател, 

той  е между българите, чийто качества и талант са световно признати.  

 

Странна съдба ме е орисала от половин век насам да бродя сред чуждоземни брътвежи.

Аз съм похабен от годините глашатайкойто през девет страни,

 та в десетаприлежно бие изтъркания си тъпан.” 

 

Ражда се в София на 12 януари 1915 година, в „претрупаната с книги

четиристайна къщана ул. Кърниградска №1.  Кръстен е на дядо си

Петър – адвокат, владеещ пет езика. Родителите са учители.

Баща му е преподавател по френски език в Софийския университет,

 майката – директор на софийско училище. 

Родовете и на двамата са уважавани, а той – еманация на духа и

 интелекта на своите предци, все хора образовани и културни. 

В тази среда получава солидна подготовка от най-ранна възраст:  

руска белогвардейска забавачница,  италианско основно училище

 и прогимназия, френски колеж в Пловдив. 

 

Едва 14-годишен, загубва баща си, но вече е научил най-важното: 

 Родителите ми съзнателно разширяваха

 границите на нашата Българиятя обхващаше културата на целия свят.” 

 

Майката,  останала сама, успява да възпита и образова прекрасно своите деца – Петър и Теодора (известна 

по-късно на Запад с името Дора Валие). Насочва сина си към правото и той, въпреки интересите в сферата

на изкуството, завършва по нейно настояване Юридическия факултет на Софийския университет.

  Това не му пречи да пише стихове, дори и песни в сътрудничество с композитора Йосиф Цанков, да

публикува статии в най-авторитетните български издания за култура по онова време, да участва в

първите радиопредавания по Българско национално радио.

Ерудиран  и владеещ перфектно чужди езици, още през 1936 г. започва работа в Дирекция по

печата към Министерство на външните работи.  Прави много важен житейски избор. През 1942 г.

заминава  за Рим като трети секретар на нашата легация там. Така започва  неговата дипломатическа

кариера. След падането на Мусолини се установява за кратко във Венеция и през 1945 г. се завръща

в България. Новата политическа власт го изпраща отново в чужбина – втори секретар на легацията

 ни в Лондон. Много скоро е повикан да се върне в София, за да получи ново назначение в Прага.

 Знаейки, че у нас изчезват хора заради започналата разправа с неудобните и не желаейки да изгуби

свободата си, той отказва да се върне, решава да остане във Великобритания и  получава политическо

 убежище там. Цената, която плаща за това е висока – осъден задочно на 5 години лишаване от свобода,

обявен за “невъзвращенец” и  разделен от съпругата си – известната журналистка Ивайла Вълкова,

на която забраняват да замине при него.

 

40 години той не може да стъпи на българска земя. Принуден

да създаде своята България там, в Лондон, превръща

 дома си във второ посолство, винаги отворено за българи.

  Заедно с други емигранти интелектуалци от това време, 

 хора като Цветан Тодоров, Юлия Кръстева,  Христо Явашев, 

Дора Валие и много други,

 

“свои сред чужди и чужди сред свои”, те създават една паралелна българска култура. И нейният облик 

е твърде различен от официалния – “свободен, провокативен, пъстроцветен и откривателски”. 

 

Макар и нещатен сътрудник, Увалиев дълги години

е част от екипа на българската секция към Би Би Си.

  Автор е на повече от 4500 емисии на културни теми,

води радиобеседи и предавания. В продължение на 

половин век има свое предаване „Думи по вятъра“. 

Неговият глас и неговите думи са връзката на много българи

 с останалия свят и свободното мислене. 

Неформален посланик на България, той гради 

духовни и културни мостове между родината си и света”, 

помага и подкрепя талантливи сънародници.

 

На снимачната площадка – „Фотоувеличение“ на Антониони

 През всичките тези години не изоставя и страстта към изкуството.

С псевдонима Пиер Рув става известен като арт критик в английски, 

италиански и френски списания, режисьор на театрални спектакли,

 продуцент и сценарист на филми, между които и получилия “Оскар” 

през 1967 г. шедьовър на  Антониони “Фотоувеличение” .

Заедно с Карло Понти създава филмовата компания „Бридж филмс“.

Името му е свързано с продукции, в които участват световни

кинозвезди като София Лорен, Марчело Мастрояни, Питър Селърс,

Дърк Богард, Джералдин Чаплин и мнго други.

 

 

 

Петър Увалиев е един от малкото морални авторитети за българина в по-ново време – 

блестящ пример на толерантост и зачитане на различието. Често неразбиран, той разочарова всички, 

които искат да го употребят политически. Те така и не проумяват отстояваната от него  истина, че

  “ДЕМОКРАЦИЯТА НЕ Е  ИЛИ, А  И.” 

 

 

Умира през декември 1998 г. След 10 години съпругата му

 Соня Рув, с която сключва брак през 1962 г. издава книгата

  “Един живот”, посветена на “мъдреца от Лондон”.

В основата й стоят лични документи, професионални текстове,

 дневнициспомени на родниниприятели и колеги, 

събирани четиридесет години.

 

 

 

“В последните години от живота си Увалиев все по-често е

“на повратки” в България и “свой отново го зоват свой, 

които са го звали” речено с думи на любими негови поети. 

 

През 1992 г. става почетен доктор на Софийския 

университет, през 1994 г. е възвърнато българското

 му гражданство, гостува навред из България и получава

 стотици писма от знайни и незнайни сънародници. 

Мнозина от тях с трепет очакват всяка неделя

 неговия глас от Лондон във вече свободния ефир. Но редом с радостта от 

общуването на воля този глас изповядва ту старчески самоти и неволи,ту езикови тревоги, 

ту зачестяващи атеистични размисли за Бог и за противодействието на злото …

И с присъщата си, по Пенчославейковски “ведра безнадеждност” този “радиобърборко” обобщава: 

 

“Още от младини съм научил, че проходиш ли, няма как да не объркаш пътя,

 по простата причина че животът е наниз от отговори без въпроси”. 

 

 

(Из предговора на Огнян Ковачев към двутомния сборник с радиобеседи “Пет минути с Петър Увалиев”, издаден за 100-годишнината на българския интелектуалец от Фондация “Увалиеви”)