„Българинът не е свободен: българинът е само освободен. Жално е, че тази истина не е смогнала още да си пробие път в България.“ – Стоян Михайловски

На 7 януари 1856 година в град Елена е роден Стоян Михайловски.

Първото си произведение публикува на 16 години – „За нравствеността на един народ”. През 1883 г. издава първата си книга – „Сцени от парламентарния живот на България”, която подписва с

инициалите X.Y.Z. През 1886- 1887 г. е народен представител. През 1888 г. в сп. „Библиотека Свети Климент”  Михайловски помества първите си басни – най-прочутите от тях са „Бухал и светулка” и „Орел и охлюв”. През 1892 г. започва да сътрудничи в новото сп. „Мисъл”, в чийто юнски брой помества текста на „Върви, народе възродени”. В средата на 90-те години отново е избран за народен представител. 

През 1897 г. написва знаменитата си „Книга за българския народ”. Чрез сатиричната си творба той осъжда Стамболовисткия режим, тоталитарната власт и своеволията спрямо народа. Избран е за редовен член на Българското книжовно дружество. В началото на XX в. Михайловски става член на Върховния македоно-одрински комитет. По това време издава „Книга за оскърбените и онеправданите”. Статията му „Потайностите на българския дворец”, изобличава безкомпромисно княз Фердинанд. Заради нея е даден под съд. Получава условна присъда и е уволнен от преподавателското си място. В края на живота си пише трактатите „Въведение във философията на новобългарската история” и „Как западат и се провалят държавите”, издадени след неговата смърт.
Големият писател умира в София на 3 август 1927 година.
Произведенията на Стоян Михайловски можете да ползвате в Библиотека „Зора”.

По материали от: „Биографии на български писатели”