/продължение на „Градини и градинарство“/

На водещата снимка: Релеф от големия храм в Карнак показва до най-малка подробност растенията и семената, които фараон Тутмос III докарал от военния си поход в Сирия и Палестина

Египтяните първи в света създали ботанически сбирки, поставяйки началото на дълготрайна близкоизточна традиция: внос на екзотични цветя от далечни земи. През 16 в.пр.Хр. владетелката царица Хатшепсут докарала тамяново дърво от Сомалия, ръководейки се отчасти от икономически съображения. Египетските храмове консумирали огромни количества благовония. Но нейният племенник и наследник Тутмос III се интересувал от ботаника по съвсем други причини: на стените на храма в Карнак е изобразена бойна плячка от походите на владетеля в Сирия и Палестина, включваща огромни количества растения и семена. Следващите фараони запазили тази традиция. В началото на 12 в.пр.Хр. Рамзес III подарил над 500 градини на египетските храмове. В допълнение към природната наслада те осигурявали на свещенослужителите ценен допълнителен доход чрез производството на тамян, храна и суровини. Жреците продавали тези търсени стоки от името на боговете.

Аналогична страст към събиране на нови цветя развили и асирийските владетели на Северен Ирак. Цар Тиглатпаласар I /края на 12 в.пр.Хр./ особено се гордеел със своите ботанически колекции: „Докарах кедри и чемширово дърво от страните, които покорих – хвали се той, – дървета, каквито не са притежавали царете мои бащи и деди; тези дървета аз донесох и засадих в моята собствена страна, в градините на Асирия.“ По-късните асирийски владетели продължили традицията. Синахериб събрал в парковете на столицата Ниневия ароматни растения от Сирия, в това число смирна /която, според него, растяла там по-добре, отколкото в родината си/, планински лози, овощни дървета от много страни. Има вероятност да е доставил и памук от Индия, тъй като пише за „дървета, раждащи вълна“. На едно място той построил храмова градина в пет акра скала, където изкопали големи дупки за дърветата и напоителни канали, дълбоки 1,5 м.

В древния Близък изток градинарството изглежда било до голяма степен хоби на царете. Гръцкият историк Ксенофонт е записал удивителен диалог от 407 г.пр.Хр. между гръцкия посланик Лизандър и Кир, син и вероятен наследник на персийския император:

„Когато Лизандър донесъл подаръци на Кир от приятелските гръцки градове, Кир ги приел благосклонно и му показал, освен другите неща, и своята градина, наречена Рая на Сардис. Лизандър бил учуден от красотата на дърветата, от техните стройни редици, разположени под прав ъгъл; от правоъгълната им симетрия и чудните миризми, които те излъчвали. Той не можал да се сдържи да не възхвали красотата на тази дивна сцена, най-вече умението на майсторската ръка, създала всичко това. Кир бил удовлетворен и отговорил: „Всъщност аз планирах и изчислих размерите на цялата тази плантация, а някои дървета посадих собственоръчно… Уверявам те, когато съм в добро здраве, никога не обядвам, преди да се поупражнявам с оръжие или със земеделие – докато се изпотя“.

От приказните градини, построени от римските императори, произлиза и латинската дума за рай /paradise/, която на персийски означава само „парк“. Терминът бил възприет от гърците, после от римляните, когато те строили своите увеселителни градини по модела на царските паркове на Близкия изток. Тази дума получила своето съвременно значение, когато отците на църквата започнали да наричат с нея обиталището на умрелите праведници.

Гръцките градинари били вдъхновявани от градините на далечни земи, като например Индия. Гръцкият посланик Мегастен описва с удивление красивите паркове, обграждащи двореца на индийския цар Чандрагупта:

„Питомни пауни и фазани бродят там и живеят сред насадените храсти, за които царските градинари се грижат с нужното внимание. Нещо повече, там има сенчести алеи и между тях треви и цветя, като стъблата на дърветата са преплетени от изкуството на лесовъда. Дърветата са вечнозелени, листата им никога не стареят и не падат; някои от тях са тукашни, други са внесени от чужбина“.

Много древноиндийски текстове описват забавленията на богатите в техните извънградски паркове. В тях имало изкуствени езера и басейни, често с фонтани, както и нарочно направени планини, навярно най-ранните примери на ландшафтно градинарство. Парковете били напоявани от канали, по които водата идвала до дърветата и цветните лехи от големи резервоари. Чандрагупта II, цар на Северна Индия, имал дворцови градини, обитавани от ярко оцветени пойни птички и щъркели, вързани за единия крак. В горещите дни специална водна машина, описана от драматурга Калидаса, охлаждала въздуха с фина водна мъгла от въртяща се пръскачка, подобна на използваните днес за напояване на моравите.

Не всички великолепни градини били предназначени само за богатите; от доста ранни времена както в Индия, така и в Китай били създавани обществени паркове. Индийският цар Ашока много се гордеел с факта, че той посадил алеи от дървета за отмора на гражданите, а по-късните владетели последвали примера му. По време на Династията Тан в Китай – в големите и по-малките градове, били изграждани обществени паркове, имащи важно социално значение. Жителите се тълпели в тях по празници и фестивали. Те ходели по тревата, катерели се по хълмовете, разхождали се с лодки по езерата, възхищавали се на цветята. Из парковете се продавали закуски, напитки, дрънкулки и играчки, което им придавало характер едновременно на място за забавление и пазар.

В Западното полукълбо владетелите от великите мезоамерикански цивилизации създавали градини, не по-малко внушителни от тези на императорите от Стария свят. Летният дворец на ацтекския град Текскоко бил разположен в центъра на огромни градини, простиращи се на километри разстояние. Те били творение на цар Нецахуалкойотл, който избрал за целта един хълм в близката местност Тетцкотцинко. Според разкази на испанските конквистадори, в тях имало менажерии и птичарници, благоуханни алеи и градински кътове, градини с медицински треви, фонтани и декоративни езера, заобиколени с мраморен паваж. Над тях се издигали павилиони, в които през лятото се забавлявали императорът и любовниците му. Градините били напоявани с водни канали от големите декоративни езера.

Най-усъвършенстваните ботанически градини в древността вероятно били тези в доколумбова Америка. Монтецума I, император на ацтеките, изградил провинциален парк в Хуакстепек, Мексико, който напълнил с тропически цветя, сред които далии, и млади дървета, изпратени от крайбрежните провинции под негова власт. Императорските чиновници надзиравали доставката на дърветата и растенията, чиито корени и почва били увити в рогозки. Самият император открил парка с подходяща религиозна церемония. Методите за напояване били толкова добри, че обитателите на района отглеждали тропически култури като ванилия и какао под надзора на 40 градинари. Те били доведени заедно със семействата си от „Горещите земи“ на юг, където била родината на тези растения.

Писателят от 17 в. Гарсиласо де ла Вега описва необикновената ботаническа и декоративна градина при двореца в Юкай, обитаван от владетеля на инките в дните преди завладяването на Перу от испанците през 1531 г.:

„Там бяха насадени най-хубавите дървета и най-красивите цветя и благоуханни треви в царството, като много други бяха изработени от злато и сребро, показани в хода на растежа им: от едва забележимите кълнове до напълно порасналото зряло растение. Имаше също царевични ниви със сребърни стъбла и златни мамули, на които личаха листата, зърната, даже копринените реси. В допълнение към това имаше всякакви видове златни и сребърни животни в градините, като зайци, мишки, гущери, змии, пеперуди, лисици и диви котки; имаше птици на дърветата и други наведени над цветята, вдишващи нектара им.“

Първата европейска ботаническа градина била устроена в Падуа през 1545 г., очевидно под влияние на видяното от конквистадорите в Мексико и Перу.

/следва „От цветята до скалите“/

/по материали от книгата „Древните изобретения“, т.2 на Питър Джеймс и Ник Торп/

Снимка: http://pixabay.com