Асен Йорданов – българският пионер в авиацията и авиоинженерството

Биографията на Асен Йорданов трябва да се разглежда в широк контекст – от българската инженерна школа и преломите на балканската и световна политика, до влиянието му върху подготовката на хиляди пилоти в САЩ и създаването на технически изобретения с глобално значение.

Асен Йорданов е едно от най-значимите имена в българската и световна история на авиацията. Ролята му като авиатор, изобретател, писател, педагог и иноватор оформя не само началото на българското самолетостроене, но и развитието на американската авиационна индустрия през първата половина на ХХ век. Неговият живот е пример за неизчерпаема любознателност, научен дух, техническо новаторство и отдаденост на прогреса на човечеството.

Асен Христов Йорданов е роден на 2 септември 1896 г. в София, в семейството на Христо Йорданов – известен инженер и химик, възпитаник на университети в Щутгарт и Росток. Това семейство, отличаващо се с високо образование и широка култура, предлага чудесна почва за развитие на изключителни заложби у младия Асен. Баща му е пример за научно-изследователски дух, сам той въвежда сина си в света на техниката.

Детството на Йорданов е белязано от страст към летенето, изграждането на хвърчила и интерес към механиката. Семейните разходки и пътуванията на баща и син до Италия, Швейцария и Франция през 1912 г. се оказват съдбоносни – младежът посещава най-новите технически изложби в Европа, където се сблъсква с достиженията на братята Райт, Луи Блерио и други пионери на авиацията. Така от ранни години неговият свят е наситен с идеи и вдъхновяващи примери. Семейството решава Асен да продължи образованието си във Франция. Целта е инженерно обучение в Гренобъл – важен европейски технически център. Младият Йорданов, обаче, има собствени възгледи: вместо университет, той избира обявеното за престижно авиаторско училище на Луи Блерио в парижкото предградие Етан. Там се обучава в основите на пилотажа и самолетостроенето, макар че не получава официална диплома, поради непрекъснатите военно-политически сътресения в Европа.

С избухването на Балканската война през 1912 г. 16-годишният Асен Йорданов става доброволец в аеропланното отделение край Свиленград. Там той не само служи като механик, но и практически разработва и доизпипва своя проект за първия български самолет – бипланът „Експрес“ (по-късно познат като „Йорданов-1″). На 10 август 1915 г., след официално изпитание в Божурище, комисия от Министерството на войната признава самолета за напълно годен, безопасен и оригинален. Това събитие се счита за официалното начало на самолетостроенето в България. Особеното в конструкцията на „Йорданов-1″ е внедряването на трето малко крило, осигуряващо стабилност при полет и намаляващо риска от падане – новаторство, което го отличава от съвременните тогава модели.

Самолетът е закупен от Министерството на войната и е използван за обучение и експерименти. Изказванията от експертната комисия ясно подчертават значението на този момент: „Апаратът е сигурен. Няма допуснати грешки. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов – за изобретател.

Датата 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене.“

Характеристиките на „Йорданов-1“ – размах на крилете 14 метра, дължина 8,5 м, максимална скорост 85 км/ч, достигаем максимум от 500 метра височина и разход на гориво 120 литра/час – са съизмерими с най-представителните европейски аналози по онова време. Инженерното решение за вмъкване на стабилизиращо допълнително крило е иновация, която печели висока оценка и в чуждестранната преса и справедливо определя Йорданов като пионер в областта.

След капитулацията на България през Първата световна война, Ньойският договор (27 ноември 1919 г.) слага край на амбициите на страната да развива военновъздушни сили и авиационна индустрия. България е лишена от правото да има авиация, всички самолети са унищожени под надзора на Съглашенците, а целият военен авиоперсонал е демобилизиран. Това събитие има дълбоко демотивиращо влияние върху младия инженер и поставя страната в технологично изолирано положение за десетилетия.

Възможността за ново начало се появява през 1921 г., когато Американският аероклуб обявява конкурс за околосветски полет със самолет, с награда от един милион долара. С подкрепата на българското правителство Асен Йорданов и Гаврил Стоянов заминават в САЩ, но до провеждане на конкурса така и не се стига поради липса на международни конкурентни екипи.

Асен Йорданов взема съдбоносното решение да остане в Америка. В началото изпитва трудности, работи, каквото намери, учи английски и постепенно се интегрира в новата техническа и икономическа среда.

Тази решителност поставя началото на блестящата му кариера като един от най-бележитите чуждестранни инженери, постепенно влиза в професионалните среди чрез позиции в компаниите LWF (Lowe, Willard & Fowler Engineering Co.), Curtiss Aeroplane Company и Curtiss-Wright Corporation. С времето става технически ръководител и главен инженер на Curtiss, както и един от първите летец-изпитатели.

Йорданов завършва допълнителни курсове по аероинженерство, физика, химия и радиоинженерство, което разширява неговата компетентност и му осигурява място сред най-иновативните инженери на епохата. В този период той участва в създаването на дизайна, тестването и пускането в производство на самолети, които променят въздушния транспорт в световен мащаб, като Douglas DC-3, Boeing B-17, Lockheed P-38 Lightning и Boeing B-29 Superfortress. Йорданов участва и в разработката на ръководства и технически указания за самолетите на Lockheed, Douglas и Boeing.

През 1941 г. основава компанията „Jordanoff Aviation Company”, по-късно разширена в „Jordanoff Corporation” и „Jordanoff Electronics”. Компанията заема четири етажа от сграда на Медисън авеню в Ню Йорк и участва в секретни военни разработки за американската отбрана. Потвърдено е, че чрез неговата школа са обучени стотици пилоти и авиоинженери на САЩ в периода до края на Втората световна война.

В периода между 1932 и 1947 г. Асен Йорданов обучава и възпитава ново поколение пилоти и инженери чрез авторство на специализирани книги и учебници. Той демонстрира изключителна способност да превърне сложната материя на авиацията в достъпен и ясен обучителен материал, съчетавайки текст с богати илюстрации, визуални схеми и дори комикси – иновация в педагогиката на техническите науки за времето. Книгите му се превръщат в настолна литература за пилотите на почти всички авиокомпании, военни и граждански школи в САЩ и са основни учебници за подготовка на съюзнически летци по време на Втората световна война. Общият им тираж достига 750 000 екземпляра само в САЩ, а преводите им на френски, руски, италиански, японски и други езици ги правят световен стандарт.

Както отбелязва знаменитият американски специалист Д. Х. Ърл: „90% от всички познания по авиация на щатските летци дължим на господин Джорданоф.“

.

Изобретателският гений на Асен Йорданов се проявява в повече от дузина патентовани решения, интегрирани както в авиацията, така и в автомобилната сигурност.

Асен Йорданов е изключителен инженер, отдаден на прогреса отвъд националните граници, човек, който съчетава научен гений с практически талант. Неговият принос към авиацията, инженерното образование, автомобилната и телекомуникационната индустрия му осигурява нетленна слава.