Артър Кларк – вълшебникът на научната фантастика

Писателят Артър Кларк е сред най-популярните фантасти на 20 век. Роден е на 16 декември 1917 г. в крайбрежното градче Майнхед в Югозападна Англия. Живее във ферма, а нощем обича да гледа звездите. Очарован от идеята за космически пътешествия, на 19 години се премества в Лондон, където се записва в Британското междупланетно дружество и започва да подготвя техническите документи към бюлетина на дружеството. Публикува статии за космически пътешествия в сп. „Урания“, което излиза в Глазгоу.

По време на Втората световна война Кларк служи в Кралските военновъздушни сили и отговаря за първото по рода си радарно оборудване, което улеснява приземяването на самолетите. През 1945 г. публикува статия, в която твърди, че изкуствени спътници могат да се изведат в геостационарна орбита и чрез тях да се създаде световна комуникационна мрежа. Повечето учени тогава обявяват идеята му за абсурдна. През 1946 г. Кларк издава първия си научно-фантастичен разказ „Спасителна мисия“.

След като се уволнява от въоръжените сили, започва да учи и завършва математика и физика в Кралския колеж в Лондон. Захваща се сериозно с писането и през 1951 г. публикува първия си роман „Прелюд за Космоса“. /Тази книга е използвана от родоначалника на ракетостроенето Вернер фон Браун да убеди американския президент Джон Кенеди, че човекът може да стъпи на Луната/. Издава множество научнофантастични романи и разкази като „Пясъците на Марс“ /1951/, „Острови в небето“ /1952/, „Краят на детството“ /1953/, „Земна светлина“ /1955/, „Градът и звездите“ /1956/, „Лунен прах“ /1961/, „Островът на делфините“ /1963/, и др. Основна тема в творчеството му е идеята, че човечеството върви към нов и по-добър свят, в който за науката няма нищо невъзможно.

Става световноизвестен след излизането на книгата му „2001: Една одисея в Космоса“, по която Стенли Кубрик създава филм. Сред значимите творби на Артър Кларк са и „Среща с Рама“ /1973/, „Земя имперска“ /1976/, “Фонтаните на Рая“ /1979/, „2010: Одисея втора“ /1982/, „Песните на далечната Земя“ /1986/, „2061: Одисея трета“ /1987/, „Призракът от големите плитчини“ /1990/, „Чукът на Бога“ /1993/, „3001: Последната одисея“ /1997/. Публикува научнофантастични творби в съавторство с Джентри Лий, Грегъри Бенфорд, Майк Маккуей, Стивън Бакстър и Фредерик Пол.

Артър Кларк е носител на няколко награди „Небюла“ и „Хюго“ в областта на научната фантастика, както и на награда „Калинг“ за постижения в популяризирането на науката. През 1989 г. става кавалер на Ордена на Британската империя, а десет години по-късно е посветен в рицарско звание.

Любопитно е, че на негово име кръстени астероид – 4923 Кларк, вид динозавър, чиито останки са открити в Австралия, планина на една от луните на Плутон, и др. През 2001 г. кръщават в чест на творбите на Кларк апарата „Одисей“, изпратен в орбита около Марс. На името на писателя-фантаст са учредени две награди – за комсически постижения и за научнофантастична литература, които се присъждат всяка година във Великобритания.

Още през 1956 г. Артър Кларк се премества да живее в Коломбо, Цейлон, дн. Шри Ланка, и освен с писане, отделя време и за работа в Центъра за модерна технология, който носи неговото име. Вълшебникът на научната фантастика, както го наричат, умира на 19 март 2008 г.

Снимка: https://knigomania.bg/