На 1 август 1845 – нов стил /20 юли стар стил/  в Сливен е родена Аргира Димитрова Жечкова.

Родственица е на Хаджи Михаил Калудов, един от българските пратеници на княз Ипсиланти по времето на Гръцката завера, на Михаил Колони, на Добри Чинтулов и на мнозина други сливенски революционери и просветители. През 1851 година постъпва в тогавашното девическо училище, ръководено от Елисавета Желева, където изучава Рибния буквар, Царственика, вероучение. Ученолюбива и прилежна, завършва с отличие всички образователни степени. Аргира Жечкова е ревностна пазителка и разпространителка на Чинтуловите песни, не само като учителка, но и като негова близка родственица. През 1865 година е назначена за учителка в девическото училище, с което започва нейната мисия на учител, просветител, възпитател и пазител на сливенския културен дух и традиции. През 1870 година и в Сливен е основано Българско женско дружество отново по предложение на Аргира Жечкова. От 1908 година до 1922 година е  подпредседател на благотворителното дружество „Подслон“ и председател на комитета на безплатните ученически трапезарии, на които подарява лични средства от 1000 златни лева. През 1887 година се омъжва за търговеца Захария Жечков – виден сливенски просветен и културен деец. Въпреки  че напуска учителската професия, до края на живота си Жечкова отстоява нуждата от просвета и култура на жените в Сливен, като всеки неделен ден урежда сказки за майките, чиито деца посещават училище, с което дава своя принос  за образованието на цели фамилии. Община Сливен учредява награда „Аргира Жечкова”, която се присъжда  на жена-учител и общественик с принос за издигане престижа на учителската професия и доказани високи професионални умения, като преподавател и възпитател на младото поколение. Наградата „Аргира Жечкова” е индивидуална и се връчва ежегодно в навечерието на 24 май . Името на носителя на наградата „Аргира Жечкова” се вписва в „Почетна книга на носителите наградите на Община Сливен“.

Предлагаме Ви и една статия за А. Жечкова, написана от Захари Измирев и поместена в сборника  „Той не умира: Сливен на безсмъртните си синове”, 1935. Правописът е осъвременен, но е запазен стилът, остарелите думи и изрази.

***

АРГИРА ЖЕЧКОВА

Сливен, със своето будно население, има богата и дълга училищна история. Килийното училище отстъпва в началото на XIX в. на  елинското, а след това на родното българско училище. Гръцките училища не са могли да погърчат будния дух на сливенеца; напротив, те пренесли идеите на западната образованост и станали разсадници на българщината. Селимински открива в 1825 г. първото българско училище в Сливен, дето са преподавали светски преподаватели.

Една от най-видните представителки на девическото образование в Сливен – общественичка, родолюбива българка, която е имала близко до сърцето си идеята за просветно свестяване на българина и неговото освобождение, е сливенката Аргира Жечкова, родена в Сливен на 20 юли 1845 г. По майка родът ѝ произхожда от Украйна и Крим, като първите били заселени в Сливен, а вторите  – в Търново.

Аргира, която е ходила от 1851 г. на училище е била най-умното и способно дете,  поставена заедно с още няколко момиченца в 1 клас, в който изучавали български и френски език, Закон Божий, обща и българска история, аритметика, география и краснопис. Понеже в Ст. Загора пристигнала за учителка Анастасия Тошева, свършила в Русия, то сливенското училищно настоятелство научило за това, решило да изпрати едно момиче в Русия, за да продължи образованието си. Доброплодни посочил Аргира, обаче майка ѝ не позволила. В 1861 г. Сава Доброплодни напуща Сливен, като на негово място идва Добри Чинтулов, при когото ученолюбивата Аргира продължила образованието си чрез домашни уроци.

През март 1865 г. училищното настоятелство повикало Аргира за учителка на девическото училище и от 1 май 1865 до 11 май 1867 г. тя непрекъснато е била учителка. Първата година обучавала 30 деца и втората 40. Аргира виждала, че за един 25-хиляден град 40 момиченца в училището е число много малко, затова всеки неделен ден тя уреждала сказки за майките в училището, пред които изтъквала нуждата  от образование за децата, говорила им за длъжностите на майката и със своите полезни съвети допринесла твърде много за умственото и общественото възпитание на сливенката. Неуморима, енергична, чувствуваща в себе си сили и знания, тя открила следобедни курсове за неграмотните девици, неходили на училище, за да ги запознае с четмо и писмо, както и да им даде някои практични напътствия за живота. Курсовете се посещавали масово, имало и сгоденици. Резултатът от всичко това бил, че броят на децата се увеличил към 1870 г. на сто.

Будна и преизпълнена с обич към родината, Аргира Жечкова е била инициаторка и изпълнителка на ред просветителни и благотворителни начинания в град Сливен от зряла до преклонна възраст. Тя е основателка на женското благотворително дружество „Майчина длъжност“ през1869 г.     До Освобождението дружеството развило многостранна дейност – просвета, национално свестяване, поучителни и назидателни сказки за майките и обучение на неграмотните девици; всичко това – на плещите на преданата учителка.

След Освобождението Аргира е отново на своя пост, учителка в третокласното женско училище до 1883 година. След това тя е главна учителка в Бургас от 1883 до 1886 г., а през 1886-1887 г. е отново учителка в Сливен. През тая година тя се омъжва за видния сливенски търговец Захария Жечков и напуска любимите си деца и учителството, без да престане да се интересува за училищното дело и да бъде начело на всяка обществена и народополезна инициатива до преклонна възраст. Делото на основаното от нея Женско благотворително дружество се разраства, благодарение на достойните ѝ приемнички.     Аргира Жечкова е подарила на благотворителното дужество „Подслон“ 2000 златни лв. и е негова председателка от 1908 до 1922 г. Председателка е била на Комитета на безплатните ученически трапезарии, на който е подарила 1000 златни лв., членка е на дружеството „Червен кръст“ от 1903 до 1924 г. и редовна членка на женското благотворително дружество „Майчина длъжност“ от основаването му.

Любознателна, макар на преклонна възраст, през август 1906 г. тя посещава Будапеща, Виена, Прага, Дрезден, Берлин, Париж и други градове в Европа, като не е пропуснала да види всичките им забележителности.     По инициативата на Сливенското женско благотворително дружество “Майчина длъжност“ на 30 юни 1935 г. се чествува в Сливен 90-годишнината на тая забележителна сливенска просветителка и 70-годишната и учителска и обществена дейност. Нека младите вземат пример от живото дело на тая скромна и народополезна будителка.

Захари  Измирев