Днес почитаме известната руска поетеса Анна Ахматова. Нейното истинско име е Анна Андреевна Горенко. Родена е на 23 юни 1889 година в Одеса в семейството на флотски инженер. Учи право в Киевския университет. През 1910 година се омъжва за водещия представител и основател на акмеизма Николай Гумильов.

Поетическият стил на Анна Ахматова се отличава с ярко съчетание на конкретни словесни образи и удивителен лаконизъм с нови ритми. Известният литературовед В.Жирмунски сравнява творчеството на Ахматова с музикалното изкуство на Клод Дебюси. Главната, макар и не единствена тема в стиховете на Ахматова, е любовта.

В началото на 20-те години Ахматова започва много усърдно и с голям интерес да се занимава с архитектурата на стария Петербург. Изучава подробно живота и творчеството на Пушкин и подготвя за печат книгата „Гибелта на Пушкин“.

От 1922 година всички издадени сборници на Ахматова са подложени на жестока цензура от страна на съветската власт. През 1959 година стихове на Ахматова започват да се появяват в съветски списания, а чак в края на 80-те години стихотворенията на поетесата се издават без цензура.

За стиховете си Анна Ахматова казва: „За мен те са връзката ми с времето, с новия живот на моя народ. Когато ги пишех, аз живеех с онези ритми, които звучаха в героичната история на моята страна. Щастлива съм, че живях в тези години и видях събития, които нямат равни на себе си.“

През 1964 г. става лауреат на международната награда “Етна-Таормина”, а през 1965 г. – почетен доктор по литература в Оксфордския университет.

Поезията на Ахматова е превеждана и на чешки, словашки, сръбски, литовски, полски,немски, френски, унгарски, румънски, италиански, испански езици.

 

Портрет на Ахматова от Олга Делла-Бок-Кардовская (1914)

Непреходните мисли на Анна Ахматова вълнуват и днес:

Истинската нежност не може да бъде сбъркана. Тя е тиха и не може да бъде чута“.

„Кураж: велика руска дума, подходяща за езика на децата на нашите деца, чисти и свободни“.

„Струва ми се, че съм в сън – случаен гост в това ужасяващо тяло“.

„Всичко е било плячкосано, предадено, продадено; крилото на черната смърт проблесна напред“.

Поетесата умира на 5 март 1966 година на 77 години в санаториум в Домодедово.

***

Нежността се не сбърква, насъщната,

макар че е тиха тя.

И напразно с кожи загръщаш ти

плещите ми и гръдта.

И напразно ми шепнеш покорно

за първа любов. Замълчи!

Как познавам аз притворните,

изгладнели твои очи…

Превод: Станка Пенчева

***

Не се усмихват вече устните,

от остър вятър вледенени;

една надежда ме напусна –

роди се нова песен в мене.

И тази песен, без да искам,

ще дам на присмех, поругание –

че непосилно ме притиска

любовното мълчание.

Превод: Станка Пенчева