Американецът от Сливен ИЛИЯ ЙОВЧЕВ – журналист, богослов и книжовник

Илия С. Йовчев е роден  на 12 февруари 1850 г. в Сливен. Това е времето, когато в града процъфтява абаджийството, а сукнената фабрика на Добри Желязков се е прославила из цялата турска империя. 

Баща му  Стоян е виден занаятчия и търговец. Той продава ямурлуци и извън пределите на страната – в Русия и Цариград, и печели добре.  Илия расте при втора майка, която не позволява да  се харчат “излишни” пари  за образованието на будното и любопитно дете.  Момчето учи в Сливен, после в Одеса и Тулча. Когато е на 18, заминава при вуйчо си Йордан в Цариград. Докато търси препитание и завършване на някакво образование, случайността го среща с видния книжовник Петко Рачов Славейков, който му помага да захване работа в печатницата на Иван Дочков.  В нея се издава  „Македония” – вестник обединител и вдъхновител на будните млади българи.

 „Аз станах там слово слагател, но скоро ми умръзна тоя занаят, защото тряба да се стои все на крака и тъй реших да изляза и да си тръся друга работа. Славейков ма прибра у удаята си на Шах Даут и ме хранеше и ме учеше на краснописание и прочит. Там аз преписах около 200 стари Български песни и прочитах Гайдата и Очерките.” – споделя в дневника си Илия Йовчев.

Пак Славейков, който поддържа приятелски отношения с мисионерите протестанти,  вероятно е причината сливенецът  да се свърже тях. И да прегърне  за цял живот идеите им.

Няколко месеца учи младежът в Пловдивския протестантски колеж и отново се връща в Цариград, воден от желанието да се запише в едно от най-реномираните учебни заведения в цяла имперска Турция  – “Роберт колеж”, финансиран и управляван от протестантските Библейски общества зад океана.

Не му достигат средства да се обучава редовно и е нает като прислужник в кухнята и столовата на колежа. Работи и учи едновременно, заобиколен от будни и любознателни млади хора. Двама от синовете на Славейков – Иван и Рачо, учат тук по същото време.

Годината е 1870. С ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари е учредена Българската екзархия – самостойна и независима  българска църква. Това важно за българите събитие е отбелязано и в дневника на Йовчев:

 „Излези фирмана за Българския патриарх.”

Само няколко месеца по-късно, Илия, подкрепен от протестантската мисия в Цариград, поема на далечно презокеанско пътуване към Съединените щати, решен да продължи образованието си. За него Симеон Табаков пише в своя „Опит за история на град Сливен”:

„Йовчев е от редките сливенци, поклонници на американизма, в най-широкия смисъл на думата.”

Новият свят го изправя пред нови трудности и предизвикателства, с които трябва да се справя. Става дописник на Славейковата „Македония”, превежда статии от вестника и ги предлага на различни американски издания. Така се превръща в първия български журналист в САЩ. Чрез него американската общественост  узнава за  тегобите и страданията  на българите под турско иго. Българският читател пък се запознава с живота, бита и нравите в далечна Америка.

Паралелно с работата върви и учението – сливенският младеж завършва неделно духовно училище на Библейското дружество, както и „Хамилтън колеж” в Саратога. После сам преподава, чете лекции на различни езици, пише статии… През 1875 г. получава американско гражданство.

Новоосвободеното отечество се нуждае от просветени и интелигентни хора. За да бъде полезен, Йовчев се завръща в родината и е назначен за учител в Сливенската гимназия (1878/1879). Настоятел е в гимнастическо-стрелковото дружество  „Лев” в града. Последователно учителства в Свищов и Пловдив.

През 1882 г. е избран за директор на Областната библиотека в Пловдив, която   ръководи с широк размах четири години . Става един от първите деятели на библиотечното дело в страната и има съществен принос за развитието му в онези години: прибира в Областната библиотека книгите от българското читалище в Цариград ; закупува от Лайпциг офорти на Рембранд, издадени в Париж в съвсем ограничено количество (500 бр.) – единственото издание, съхранявано на Балканския полуостров; съставя първия печатан в България каталог на книги – Katalog Jovchev (1885), днес библиографска рядкост; устройва  исторически музей към библиотеката; ратува за преместването й в сградата, строена за Областно събрание… И до днес архивът на Народната библиотека в Пловдив пази ценни писма на различни езици от кореспонденцията на този ерудит и полиглот, владеещ писмено и говоримо руски, френски, немски, италиански, гръцки и английски и свободно говорещ турски език.

Библиотечният му път продължава и в София като поддиректор на Софийската народна библиотека (1887), а по-късно като библиотекар в Харвардския университет. 

Не по-маловажна е журналистическата работата на Илия Йовчев: редактира в. „Народът”; хумористичния в. „Кукуригу”; евангелския в. „Зорница”, чийто сътрудник е още от ученическите си години; кореспондент е на излизащия в Цариград мисионерски вестник „Levant  Herald“. Сътрудничи и на  вестниците „Южна България”,  „Пловдив” и „Независимост”. В София става редактор-стопанин на органа на народните интереси – в. „Родолюбец”, опозиционно настроен срещу Стамболовия режим. В далечна Америка издава в. „Български новини”.

Автор е и на първия български научно-фантастичен роман (1900).

Сам извървял трънливия  път на емигрантството, с грижа и подкрепа към новопристигащите в Америка българи, той основава в Ню Йорк българо-македонското дружество „Пришелец” (1906). Превръща се в покровител и благодетел на своите сънародници, идващи в далечната чужда земя да дирят по-добър живот.

След повече от столетие е открит   дневникът му, воден между 1869-1875 г., който хвърля нова светлина върху пътя и делата на тази интересна личност. Разчетени и коментирани от Иван Марков, „Дневни(те)  забележвания върху историята на Илия С. Йовчов. (1869-1875)” са издадени от НБ „Иван Вазов” – Пловдив (2007).

Доайенът на българската емиграция умира в далечна Америка  на 28.07.1907 г.

Мария Маринова, 2022 г.