Алекзандър Танев: Свободни ли сме днес?

     На 2 март 2023 година от 11.00 часа във фоайето на общинска зала „Май” се проведе церемонията по връчване на наградите от конкурса за написване на есе на тема „Свободни ли сме днес?”, организиран по повод 145 години от Освобождението на България.

Жури в състав Мария Вълкова от РУО Сливен – председател и членове журналистите Веселина Седларска и Щиляна Василева прегледаха и оцениха разработките. Наградите, осигурени от Народно читалище „ЗОРА 1860”, са :

I място : 200.00 лева ; II място: 150.00 лева ; III място: 100.00 лева

Публикуваме есето на Алекзандър  Танев от ПГПЗЕ „Захарий Стоянов” , което бе класирано на първо място.

СВОБОДНИ ЛИ СМЕ ДНЕС?

            Свобода! Какво е тя? Наше право или наше задължение?

          Живеем в свободна страна. Ние сме свободни граждани. Но … какво означава да сме свободни?

          Убеден съм, че свободата на един човек е свързана с неговите права. Само този, който има определени права, се чувства свободен.

Като гражданин на България имам право да уча и да избирам в кое училище да уча. Имам право да избирам приятелите си, да общувам с учителите си, да избирам с какво да се занимавам извън учебните ми задължения.

          Ако човек прави само това, което иска, това не е свобода. Такова поведение може се превърне в слободия. А слободията създава хаос.

          Няма абсолютна свобода. Ние живеем в общество и сме длъжни да се съобразяваме със законите в него, да спазваме и правата на другите.

Свободата винаги е свързана и със задълженията на човек. Моята свобода ми дава право, ако не желая да не се възползвам от правата си, но във всички случаи съм длъжен, ползвайки моите права, да не пренебрегвам задълженията си.

Когато става дума за свободата, винаги си спомням две изречения от „Дон Кихот“ на Сервантес: „Няма по-скъпо благо от свободата!“ и  „Свободата, Санчо, е на върха на копието!“. Малък е неговият връх, но наранява, дори може и да убие. Свободният човек може да направи и да каже неща, които всички искат да направят и да кажат, но не смеят, защото се страхуват.  Свободата е и смелост на личността да се заявява и  да отстоява себе си, идеите си, принципите си.

Чувствам ли се аз свободен? Бих искал да имам свободата да избирам не само какво да правя, но и как да се отнасят другите с мен. Но нямам такова абсолютно право. Има ситуации, в които липсата на права веднага води до липса на свобода за избор. Свободата е всичко, което искаме, но границите удържат, мачкат, скриват, затварят в тъмното под леглото.

Свободата е като неуловимата мъгла сутрин, която се стеле над тревите и няма край. Свободата е пропуснатият лъч светлина, след като свещта е изгаснала, защото някой така е решил.

          Свободата означава човек да прави избори да постъпва така, че да не вреди на другите, да не нарушава техните права, да не отнема техните свободи.

           Свободата означава да се съобразяваме с правилата, установени в обществото. Тя е като мелодията в песента на птиците, като скока с бънджи.

          Свободата вдъхновява. Тя е адреналинът, който тонизира и дава сили.

          Свободата в моето сърце е мечтата за утре, която може да бъде светлина, но може да остане в мрака. Въпрос на избор.

Свободата е, когато мога да отпусна мечтите си и да ги следвам.

          Свободни ли сме днес? За съжаление, има една категория хора, които са по-свободни от другите. Докога? Дали имам свободата да дам откровения си отговор?

  Алекзандър Константин Танев – 11^г клас

ПГПЗЕ „Захарий Стоянов – Сливен