„Ако хората не бяха зли, нямаше да имам нищо против, че са глупави. Но за наше нещастие те са и едното, и другото.“ – Жорж Санд

На 8 юни 1876 година умира Жорж Санд – най-известната френска писателка от XIX в. и  една от първите феминистки,  прочута и с многобройните си любовни връзки.

Рожденото ѝ име е Амандин-Орор-Люсил Дюпен. Омъжва се на 18 годишна възраст, но семейният живот я отегчава и се развежда, след което заминава за Париж  с двете си деца. Псевдонимът ѝ е вдъхновен от писателя Жюл Сандо, с когото живее известно време и издава в съавторство първия си роман „Роз и Бланш“ през 1831 година. Мъжкият литеpатypен пcевдоним и мъжките дpеxи cа cамо външният изpаз на pеволюцията, която пpедпpиема пpочyтата фpенcкa пиcателка. Тя е наяcно, че мaкаp понякога да ти cтpyва твъpде cкъпо, cкaндалът пpивлича най-cилно вниманието на общеcтвото. И тя cъздава cкандали – чpез облеклото cи, псeвдонима cи, твоpбите cи, многобpойните cи и винаги по-млади от нея любовници.

Сред тях са композиторите Ференц Лист и Фредерик Шопен, както и писателите Алфред дьо Мюсе и Проспер Мериме.

Известна е обширната ѝ кореспонденция с Гюстав Флобер.

Първият ѝ роман „Индиана“ е публикуван  през 1832 година и постига незабавен успех. В него и в следващите си книги Санд критикува брачната институция и защитава правото на жените да водят независим живот.

През 40-те години тя изповядва  радикални политически убеждения и настоява за равенство между половете.  По-късно се връща в родния си град, където пише няколко успешни романа за провинциалния живот. Санд се изявява и като драматург. Първата ѝ пиеса „Козима“ е поставена през 1840 година. В  подробната си автобиография „Историята на моя живот живот“ тя не само разкава за детството си, но отразява политическите събития, на които е била свидетел. Две от последните ѝ книги, наречени „Приказките на баба“ – сборници с приказки, са писани за нейните внуци.

В Библиотека „Зора“  можете да намерите следните заглавия от Жорж Санд: „Индиана“, „Мопра. Орас“, „Тя и той“,  „Историята на истинския Патиланчо“ и „Дяволското блато“.