На 1 януари 1889 година в с. Кесарево, Великотърновско е роден Николай Райнов.

За първи път негови стихове излизат през 1904 г. в сп. “Летописи” и “Художник”. Под тях се подписва с псевдонима К. Поборников. От 1910 г. е сътрудник в сп. “Съвременна мисъл”. Две години по-късно издава “Богомилски легенди”. Книгата е портрет на Българското средновековие, както и интерпретация на библейски текстове. Писателят участва в Балканската и в Първата световна война като военен кореспондент. През 1918 г. издава “Видения из древна България” и “Книга за царете”. Заради романа си “Между пустинята и живота” (1919 г.)  е отлъчен от църквата и анатемосан. През 1919 г. започва неговото продължително пътешествие из Египет, Сирия, Палестина, Италия и др. Година по-късно излиза книгата му „Западно и източно изкуство”, а след нея и научноизследователските му трудове „Зараждане на изкуствата и печата” и „Човекът и образа му”. От 1927 г. близо четвърт век Николай Райнов е професор по обща история на изкуството в Художествената академия в София. През 1930 г. започва дванадесеттомната “История на пластичните изкуства”, която завършва шест години по-късно. Издава поредица от 9 тома „Вечното в нашата литература”(1941 г.), а след това   „История на изкуството” (1943- 1945 г.). Автор е и на 30 сборника с преразказани български и чуждестранни приказки. Те излизат под заглавието „Приказки от цял свят”. През 1945 г.  е избран за академик.
Писателят умира в София на 2 май 1954 година.


Книгите на Николай Райнов можете да ползвате в Библиотека „Зора”.
По материали от: „Биографии на български писатели”