Франц Кафка е роден  на 3 юли  1883 година в Прага, в заможно семейството на търговец от еврейски произход. Следва юридически науки и получава докторска степен по право. След като завършва следването си, Кафка работи като служител в застрахователна фирма, а през нощта пише. 

Кафка отхвърля традиционните белетристични похвати, но наред с това странните му и потискащи истории оказват огромно влияние върху литературата на XX век. През 1912 година пише двата разказа – „Присъдата“ и „Метаморфозата“, които утвърждават името му. Автор на романите „Процесът“, „Замъкът“, „Америка“, които приживе отказва да публикува. Те виждат бял свят след смъртта му, благодарение на приятеля му Макс Брод.

И в трите си романа той  преобръща библейските думи: „Който търси, не намира, който не търси, го намират”. Първичните мотиви при Кафка са бездомност в един отчужден свят, предопределена и неясна вина на човека, господство на една съдбоносна, недостижима инстанция. До края на своя кратък житейски път Кафка схваща себе си, като прокълнат от съдбата неудачник.

Писателят умира от туберкулоза едва  на 42 години  в санаториум край Виена.