Франц Кафка е роден  на 3 юли  1883 година в Прага, в заможно семейството на търговец от еврейски произход. Следва юридически науки и получава докторска степен по право. След като завършва следването си, Кафка работи като служител в застрахователна фирма, а през нощта пише. Франц Кафка умира от туберкулоза едва  на 42 години  в санаториум край Виена.

Кафка отхвърля традиционните белетристични похвати, но наред с това странните му и потискащи истории оказват огромно влияние върху литературата на XX век. През 1912 година пише двата разказа – „Присъдата“ и „Метаморфозата“, които утвърждават името му. Автор на романите „Процесът“, „Замъкът“, „Америка“, които приживе отказва да публикува. Те виждат бял свят след смъртта му, благодарение на приятеля му Макс Брод.

И в трите си романа той  преобръща библейските думи: „Който търси, не намира, който не търси, го намират”. Първичните мотиви при Кафка са бездомност в един отчужден свят, предопределена и неясна вина на човека, господство на една съдбоносна, недостижима инстанция. До края на своя кратък житейски път Кафка схваща себе си, като прокълнат от съдбата неудачник.