Азбуката

Днес възприемаме азбуката като даденост, но забравяме кой я е изобретил. В западния свят буквената писменост е помогнала за постигането на масова грамотност, недостигната от което и да било общество от миналото или съвременността. Ценността на азбуката се дължи преди всичко на нейната елегантна простота или способността ѝ да изрази широк диапазон от гласни звуци с не повече от 26 букви. Нека да сравним това с близо 49 000 знака, всеки от които изразява отделна дума, която трябва да научи грамотният китаец. Изследователят на древния свят А.Мурхаус коментира: „Всички казваме – лесно като А и Б… Никой не казва – лесно като китайските идеограми или египетските йероглифи.“

От гледна точка на съвременността днес можем да се учудваме защо древните толкова късно са създали буквена писменост и хиляди години са се борили с невъобразимо трудни знаци от рода на йероглифите. Но азбуката ни изглежда толкова лесна само защото сме свикнали с нея. Тя е едно от онези щастливи открития, които са полезни именно заради простотата си – което съвсем не означава, че е било лесно да се създадат.

Произходът на азбуката всъщност е забулен в тайна и само последните етапи от историята ѝ са горе-долу известни. Кирилицата, използвана днес от 252 млн. души в Европа и Азия, е създадена през 9 век сл.Хр. от братята Кирил и Методий и учениците им. Модерната западна азбука – латиницата, е идентична с латинската писменост, използвана в Римската империя. Единствената разлика е добавката на буквите J, U и W през средните векове. Дотук нещата са повече или по-малко ясни, както и общият произход на гръцката и латинската азбука.

През 8 и 7 в. пр.Хр. в средиземноморския свят никнели като гъби различни азбуки – гръцка в Егейския район, етруска в Централна Италия и иберийска версия в Испания и Португалия. Без съмнение всички те са заимствани от писмеността, използвана от финикийците, прочути морски търговци, живеещи по бреговете на днешните Ливан и Сирия. Именно оттам тръгва историята на азбуката още няколко века по-рано.

Финикийците били семитски народ, тясно свързан с евреите и арабите – по тази причина финикийската, еврейската и арабската писменост са също така тясно свързани в семейното дърво на писменостите, но кога точно трите се разделили все още не се знае. Археологически доказателства от различни места в Палестина и Сирия показват без всякакво съмнение, че писмеността-майка, известна като западносемитска, се е употребявала поне от 14 в.пр.Хр. Тя почти сигурно е създадена от семитските народи от Леванта – но къде точно, кога, от кого и защо, тепърва трябва да открием.

Опростени йероглифи?

През 1906 г. сър Уилям Флиндърс Питри, великият пионер на близкоизточната археология, открил образци на дотогава неизвестна писменост в Синайската пустиня между Египет и Палестина. Знаците от тези тайнствени надписи, датиращи от 1500 г.пр.Хр., повече приличали на рисунки, отколкото на буквени знаци и с положителност били сходни с йероглифите. Известно време смятали, че тайната на произхода на азбуките е вече разгадана. Тези протосинайски текстове, както по-късно ги нарекли, били провъзгласени на „липсващото звено“ между египетските йероглифи и истинската азбука. Някои учени даже повярвали, че това били писания на израилтяните, търсещи своя път от Египет към обетованата земя.

Така била развита теорията, че азбуката е създадена от семитските народи, които опростили йероглифите, заимствани от египтяните. Тя съвпада с традиционното схващане на гръко-римските учени, че писмеността е изобретена в Египет и след това пренесена в Гърция от финикийците. В тази история има нещо вярно, тъй като семитите може би първи научили писмовното изкуство, живеейки рамо до рамо с египтяните. Но колкото и привлекателни да са тези предположения, по-пресни находки свидетелстват, че протосинайските надписи не са първите опити в областта на буквената писменост. Образци на такава писменост още от 1700 г.пр.Хр. са открити в Палестина. Така че синайските текстове не са толкова „липсващото звено“ в еволюцията на азбуката от йероглифите, колкото египтизирана версия на вече създадена азбука. Изглежда тя е била сътворена от семити, работещи в египетските медни мини в Синай, които променили писмеността си под влияние на египетското йероглифно писмо.

При едно внимателно изследване теорията за „египетския“ произход на азбуката рухва окончателно. Египтяните наистина имали буквени знаци в своята йероглифна система, изобразяващи прости звуци, а не цели думи, но никой от тях даже отдалеч не наподобява семитските букви. Така например, египетският йероглиф, най-близък до ивритската буква алеф, е изображение на лешояд; египетският еквивалент на бет е човешко ходило и т.н. Знакът предшественик на ивритската буква алеф означава вол и представлява ясно, макар и опростено нарисувана, волска глава. Нужно е доста голямо усилие и въображение, за да се намери нещо общо между семитските и египетските форми.

Случайно откритие?

Синайските надписи се оказали лъжлива следа и теорията за египетския произход на азбуката днес е почти изцяло изоставена. Учените обаче стигнали до заключението, че някъде в началото на второто хилядолетие преди Христа предшествениците на финикийците изобретили азбуката, тръгвайки от нулата. Но какъв бил този късмет ненадейно да се направи такова блестящо откритие? Проф. С.Гордън счита, че древните финикийци вероятно са изпреварили модерната лингвистична наука с близо 4 000 години. Днес знаем какво лингвистите наричат фонемен принцип. Според него, всеки език в света може да бъде разделен на ограничен брой звуци, обикновено от 25 до 35. Това означава, че при използване на отделен знак за всяка фонема, една система с 30 основни знака ще бъде достатъчна за използване на повечето езици. Оригиналната финикийска азбука с 29 знака отлично влиза в тази схема. След това трябва да приемем, че първите финикийци са имали доста солидни знания по лингвистика – което, разбира се, не е невъзможно.

Ако азбуката е съзнателно изобретение, дело на древен гений, защо тогава има толкова странна наредба? Ако вие трябваше да изобретите фонетична система, щеше да е по-логично да обедините гласните и сходните на тях съгласни звуци в общи групи. Арабската азбука прави точно това, групирайки заедно полугласните „w” и “y”, трите букви за различните звуци „s“ и т.н. Но това е едно по-късно пренареждане на стария семитски ред. Оригиналната азбука на пръв поглед изглежда пълна бъркотия.

Проф. Гордън предложил своя алтернатива за произхода на азбуката – че тя е случайно открита на базата на съвсем друга знакова система, първоначално без никаква връзка с изобразяване на звукове. Така например, ивритските букви алеф, бет и гимел означават също 1, 2 и 3. Цифровото значение на буквите е само една предпоставка към теорията на Гордън, според която знаците от азбуката първоначално са означавали дните от лунния месец. Той твърди, че избирайки дума с различно звучене за всеки ден от месеца, древните създали система от 30 думи, използвани първо за отбелязване в календара и в математиката. Употребявайки тези думи, те случайно изобретили и една фонетична система. Това станало по доста прост начин. На даден етап древните се сетили, че вместо целите думи, могат да се вземат само първите им звуци, и азбуката била готова. 30-те думи от оригиналната финикийска азбука, известна от 14 в.пр.Хр., наистина съвпадат с дните от лунния месец.

Азбука и зодиак

Според друга подобна на Гордъновата теория, предложена от ориенталиста Хю Морън, имената на буквите произлизат от древен лунен зодиак. Основните му доказателства са извлечени от древен китайски зодиак с 28 съзвездия, разделящи хоризонта. Пълната луна заема различни положения на небето в течение на годината, движейки се на фона на съзвездията, и древният лунен зодиак, изглежда, е съставен като помагало към календара за селскостопански нужди.

Може да изглежда нелепо да търсим ключа към финикийската писменост в древните лунни знаци на далечен Китай – култура, която никога не е създала азбука. Независимо от това, Морън изглежда е на прав път. Първите два знака на неговия китайски календар са символите на вол и жена. Първият се състои от 6 звездички във формата на волска глава и е идентичен с древносемитската буква алеф. Вторият знак се образува от 6 звезди и прилича на семитската буква бет, която означава „къща“, или на бат, което вече е „дъщеря“. Морън намира и редица други сходства, особено в последната третина на азбуката. Оттук той заключава, че този зодиак, широко разпространен в Бирма и други страни от Изтока, бил всъщност изобретен от шумерите. Не е пресилено да допуснем, че финикийците познавали сходен лунен зодиак, от който извлекли азбуката си.

В много отношения зодиакалният произход на азбуката е твърде смислена теория. Финикийците били изключителни мореплаватели и търговци. За тях не било проблем да изработят календар въз основа на съзвездията, които отлично познавали. Един календар очевидно е нужно пособие за търговците, както и една система за цифрово означение. Както и в теорията на Гордън, предполага се, че полезността на 29-те или 30-те символа на системата като средство за изразяване на език, вероятно е била осъзната на един по-късен етап. Макар че Морън стига до малко крайни заключения, стремейки се да намери точно съответствие между азбуката и китайските лунни знаци, напълно възможно е той да е намерил ключа към произхода на азбуката.

Тезата на Морън е продължена от Дейвид Кели, професор по археология от университета в Калгари и специалист по цивилизацията на маите в Централна Америка. Кели изучил много зодиакални календари от източните региони на Стария свят и открил най-общо сходство между тях и подобни календари от Новия свят, особено с календара на маите. Дали последните водят началото си още от каменната ера, когато са ги сътворили общите предшественици на монголоидната и индианската раса, или както предполага Кели, са ги донесли на много по-късен етап задморски търговци, каквито биха могли да бъдат финикийците? За Кели най-убедителното доказателство в полза на зодиакалната теория на Морън е една интригуваща връзка между календара на маите и семитската азбука. Списъкът на дните у маите включва последователните знаци РЪКА – ламат – ВОДА. Във финикийско-ивритската азбука виждаме последователността каф, означаваща „ръка“, следвана от буквата ламед, и после мем – „вода“. Редът на йероглифите, означаващи ръка и вода, може да е внушен от разположението на съзвездия, възприемани по един и същ начин в различни части на планетата. Но наличието на звука ламат или ламед между тях е трудно за обяснение, освен ако не се касае за чисто съвпадение.

Отдавна учените търсят доказателства за някакъв що-годе значим контакт между Стария и Новия свят преди викингското заселване в Америка през 10 в.сл.Хр. Дали създаването на азбуката, колкото и необичайно да звучи това, може да предостави някакво смислено свидетелство за такива доколумбови контакти? Само времето и още по-активни изследвания могат да отговорят на този въпрос.

/по материали от книгата „Древните изобретения“, т.2 на Питър Джеймс и Ник Торп/

Снимка: http://pixabay.com