Годината е 1651-а . Изминали са  двеста петдесет и пет години откакто България е в робство. През тази година излиза първата българска печатна книга с новобългарски елементи – „АБАГАР”. Тя е дело на католическия епископ Филип Станиславов и принадлежи към най-интересните явления в историята на ранното българско книгопечатане и българския литературен живот през XVII век.

Филип Станиславов е роден около 1608-1610 година в Свищовското село Ореше и произхожда от влиятелно павликянско семейство.Павликянството е християнско религиозно движение, проповядващо, че материалният свят е продукт на Злото, а духовният – на Доброто. Именно сред павликяните папската курия намира подходяща почва за разпространение на католическата вяра.  Изпратен от чипровските отци-францисканци в Италия, за да се подготви за мисионерска дейност, постъпва в Илирийския колеж в Лорето, където учи от 1627 до 1633 година. След това е ръкоположен за поддякон, после за дякон. Става свещеник в Анкона, а по-късно е назначен от папа Урбан VIII за преводач от славянски и други езици към папската курия. През 1635 година се завръща в България и се занимава с мисионерска дейност, като предприема дъги пътувания, организира училища. Боян Пенев пише за Ф. Станиславов и други като него, че българските католически свещеници, макар и да са учили дълго време в чужбина и да са служили на Римокатолическата църква, не са забравили своята народност, не са престанали да се грижат за българската просвета и за запазването на българската реч. 

Паметник на Ф.Станиславов в с.Ореш

Славата на „Абагар” на първа българска печатна книга, разнообразното съдържание и връзката ѝ с католическата пропаганда в България са причина за големия културен и научен интерес, проявяван към нея. Книгата по същество представлява сборник от апокрифи с амулетен характер (за  помощ при отиване на съд, за зачатие, за закрила по време на път, „спасяващи от всякаква злина”) , разкази с религиозен характер, в разрез с католическите догми. Била е предназначена да се носи като амулет във вид на свитък, навит около кръста или около лявата ръка.

Заглавието ѝ идва от името на едеския цар Авгар, който според едно предание е излекуван от Иисус  чрез силата на Божието слово и чрез т.нар. Убрус – кърпа, запазила образа на Христос.  „Абагар” завършва с думите на Филип Станиславов: „Както пчелата събира мед и восък от различни и благоуханни цветя, тъй и Филип Станиславов, епископ на Велика България, събра и нареди от различни книги на светите отци своя сборен Абагар и го дари на своя български народ да го носи при себе си вместо силни мощи. Тоя Абагар бе напечатан през 1651 година на 6 май в Светия град, където почиват телата на Петър и Павел”.

Книгата е отпечатана анопистографски (само върху едната страна)  на пет големи хартиени листа с широчина 44,5 см и височина 33,5 см. Използван е кирилски шрифт, изработен по-рано от известния френски гравьор Р. Гранжон, по поръчка на папа Григорий XIII. „Абагар” е украсен  и с девет гравюри, рязани на дърво, с размер 6,5 x10 см, разположени между отделните текстове.

Днес „Абагар” е изключителна библиографска рядкост, от нея са запазени  само осем екземпляра, един от които се намира в Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий”.